Огнен лед

— Естествено, това няма отношение към обстоятелството, че ако Разов бъде ликвидиран, вашата малка тайна ще си остане тайна.

Подобие на усмивка се появява на лицето на чиновника.

— Вие нямате репутацията на човек, който си губи времето с празни приказки, адмирале. Какво искате?

— Преди всичко, искам да ви е ясно, че дори само една дума от казаното в Овалния кабинет да стигне до ушите на Разов, ще имам грижата да изгорите в пъкъла!

— Аз може да съм алчен, адмирале, но не съм предател. Няма начин да прикривам или да помагам на руснака след онова, което научих.

— Добре. Второ, искам веднага след като всичко приключи, да подадете оставка!

— Не мога…

— Можете и ще го сторите! Ако ли не, централната телевизия ще разказва за ролята ви в цялата мръсотия ден и нощ. Съгласен?

Лицето на Спаркман изразява отчаяние.

— Съгласен! — прошепва той.

— И още нещо. Кажете на Разов, че САЩ все още се мъчат да проумеят, защо е отвлечена NR-1. От малко дезинформация глава не боли!

Спаркман кимва.

— Благодаря, господин вицепрезидент! Няма да ви губя повече време. Знам, че сте прекалено зает с изпълнението на нарежданията на президента.

Спаркман изправя рамене.

— Ще определя човек от моята служба за поддържане на тесен контакт с вас!

Двамата се разделят, без да се ръкуват. Спаркман влиза обратно в Белия дом. Сендекър крачи към паркинга, където го очакват останалите. Яд го е, че разби една кариера, яд го е, че Спаркман се оказа такъв глупак. Сините му очи горят със студен пламък, когато сяда зад волана на джипа и казва:

— Господа, мисля, че е време да приберем хрътките на господин Разов в кучкарника!

34

Край брега на Бостън

— В случай, че реша да пиша мемоари — казва Завала, — какво точно става в момента?

— Провежда се научна мисия от Сибирската служба за растителна защита, на борда на американска военна подводница, предоставена за нуждите на НАМПД — обяснява Остин. — Официално обаче, такова нещо няма под слънцето.

— Май е по-добре да не пиша мемоари — отсъжда Завала и поклаща глава.

— Не се кахъри! — успокоява го Кърт. — И без това никой не би ти повярвал.

Остин повишава глас, за да надвика шума, който вдигат десетина грубовати мъже, облечени в черни униформи на командоси. Те са в противоположния край на помещението и мажат лица с черна и зелена камуфлажна паста. Това мероприятие предизвиква смях и весели възгласи, стимулирани допълнително от шишето водка, което не спира да обикаля в кръг. Петров, който е облечен като останалите, маже белега си с пастата и казва нещо на руски, което предизвиква голямо оживление сред хората му. Един мъжага започва да вие и го тупва по гърба достатъчно силно, за да пръсне гръдния кош на обикновен човек. Петров взема бутилката и отива при Завала и Остин.

Кърт го пита:

— За какво е цялата тази веселба?

Петров се смее и предлага шишето. Остин отклонява поканата, а Завала заявява, че пие само текила.

Петров явно се чувства като риба във вода.

— Припомних на момчетата една стара руска поговорка: Ако живееш сред вълци — виеш като вълк. — Забелязал празния поглед на двамата, той казва: — Ще обясня по-късно.

Намазва бузите на Остин и заявява:

— Сега вече си готов за действие.

— Благодаря, Иван — казва Остин и завършва мазането. — Сигурен ли си, че си във форма за предстоящата операция?

— Да не би да намекваш, че остарявам? Ако не ме лъже паметта, аз съм с месец по-млад от…

— Знам. От досието ми. Не бъди толкова докачлив! Имах предвид нараняванията ти от онази забавна нощ в пристанището на Бостън.

— Чудесно сражение! Никога няма да забравя, как полетя над палубата като Тарзан. Драскотините няма да ми попречат.

Остин сочи с глава хората му.

— Надявам се, същото да се отнася и за тези момчета.

Петров махва с ръка.

— С готовност бих поверил живота си в ръцете на всеки един от тях — трезвен или пиян. Прекалено много се тревожиш. Няколкото глътки водка преди бой са традиция сред руските военни. Това е тайното оръжие, което ни помогна да победим Наполеон и Хитлер. Когато настъпи часът, моите разбойници ще изпълнят плана прецизно и храбро.

Остин поглежда младичък моряк, който се е появил на вратата и отбелязва:

— Часът май настъпи!

Идеята за съвместна операция възникна, когато Остин се върна от посещението в Белия дом. Петров го очакваше. Когато сподели с него плана, Петров веднага предложи да вземе участие с хората си. Сендекър хареса идеята и получи съгласието на вицепрезидента. Ако руснаци нападнат руска яхта, това би издигнало още една преграда между акцията и президента.

Морячето оглежда боядисаните лица, търсейки старшия. Остин му махва с ръка.

Петров излайва някаква команда. Преобразяването на мъжете е поразяващо. Шумът секва и бутилката изчезва от погледа. Усмивките са заменени от съсредоточеност и решителност в погледа. Пръстите проверяват автоматите и в помещението отеква дружно щракване. В рамките на броени секунди, разпуснатата банда се превръща в страховита бойна единица.

Иван поглежда Остин с израза „нали ти казах“, а на глас добавя:

— След теб!

Остин грабва сака с ругера и поема напред, следван от Завала и останалите.