Огнен лед

Докато ехото отнася писъците, корабът светва като коледна елха. На всички палуби се отварят врати, от всички посоки се разнасят викове. Чува се тропот на крака, груб глас издава нареждания. За разнообразие, се чуват още няколко женски писъка. Но всичко това е само прелюдия. Миг по-късно се отварят дверите на преизподнята.

35

Двата хеликоптера „Сикорски“ се носят като близнаци над океана, също като две валкирии69. Те летят толкова ниско, че колесарите им са мокри от морска пяна. Машините са боядисани в незабележимо сиво, а опознавателните им знаци почти не личат.

Докато гледа през прозореца на десния хеликоптер, лейтенантът от военноморските сили, Зак Мейсън мисли за спешното обаждане от Вашингтон, с което му бе наредено светкавично да събере специален отряд за секретна мисия.

Със своя римски профил и възпитани обноски, Зак може спокойно да мине за преуспяващ банкер. Под патрицианската осанка обаче, се крие корав и опитен войн, който не само е оцелял по време на суровата подготовка в редовете на прочутите „тюлени“, но дори е изпитал наслада от нея. Сред задачите, които е изпълнявал, се числят изоставен план за ликвидирането на Саддам Хюсеин и охраната на Олимпийските игри в Атланта.

Официално той командва група „тюлени“ на източното крайбрежие. Неофициално е офицер за връзка при Обединеното командване за специални операции, една амалгама от „тюлени“, силите „Делта“ и 160-ти специален въздушнопреносим полк. Тази забулена в тайна, военна структура разполага със собствени хеликоптери. Отрядите й са специализирани в завземането на морски цели, каквито са различните видове плавателни съдове и петролодобивни платформи. Обединеното командване е упълномощено да нанася превантивни удари срещу терористични сили. Разпорежданията за тази мисия заобикалят обичайния йерархичен ред. Заповедта е издадена лично от министъра на военноморските сили до адмирала, оглавяващ центъра за специални операции по море в Коронадо, Калифорния. Възложено му е да избегне на свой ред подчинената му служебна стълбица, като конкретните решения се вземат на най-ниско равнище. Мейсън отговаря за операцията пряко пред адмирала в Коронадо.

След като с него си поприказва Сендекър, вицепрезидентът Сид Спаркман се явява пред президента и му излага истината за връзките си с АТАМАН. Той признава, че е бил подмамен от възможността да спечели милиарди долари, но отрича да е знаел за плановете на Разов, насочени срещу интересите на САЩ. Предава писмената си оставка, за да бъде огласена от президента, когато той намери за уместно. Предлага и самия себе си като жертван агнец — ако операцията се издъни, той ще поеме отговорността за нея. Като истински прагматик, президентът прибира оставката и му нарежда да извика военноморския министър.

Разположен в Литл крийк, Калифорния, отрядът на Мейсън е избран, тъй като е подготвен за нападение на кораби. Задачата е формулирана просто: завладяване на кораба, без предупреждение и деактивиране на намираща се на борда му бомба. Мейсън си дава сметка, че изпълнението й надали ще бъде също така просто.

— Приближаваме целта — съобщава пилотът с провлечен глас. — Още десет минути.

Независимо от спокойния си нрав, Мейсън не може да избегне въздействието на адреналина, преди предстоящата мисия. Той поглежда швейцарския си часовник и се обръща към хората, за да покаже пръстите на двете си ръце.

Облечени в черни униформи, с намазани с камуфлажна паста лица, „тюлените“ почти не се виждат в сумрачната кабина. Като елитни бойци, те разполагат с известна свобода, при подбора на облеклото и оръжието си. Някои носят платнена превръзка около главата като тази на Рамбо, а други са предпочели широкополи шапки, с вдигната отпред периферия.

Чува се тихо шумолене, докато мъжете опипват снаряжението и проверяват за сетен път оръжието си. Повечето са снабдени с автоматични пушки „Колт“, скъсена версия на прочутата М-16. Един огромен и силен като бивол мъжага носи М-60, лека картечница, която обикновено се обслужва от двама души. Друг има дванадесет зарядно пушкало, с огромен калибър, чиито куршуми пробиват метал. В добавка към личното си въоръжение, специалистът подривник носи сак с пластичен експлозив и детонатори.

Мейсън командва отряд от шестнадесет души, който ще атакува десния борд. Левият е поверен на помощника му. Независимо от доброто въоръжение, тридесет и двама души си остават малобройна група за завладяването на такъв огромен кораб, какъвто е „Атамански изследовател“. Влизането в открито сражение с екипажа е последното нещо, което биха си пожелали „тюлените“. Главното им оръжие е изненадата, а първи съюзници — шокът и объркването.

— Последна проверка! — казва Мейсън. Той е снабден с Моторола МХ 300, която има ларингофон и прикрепена към ухото миниатюрна слушалка. Хората се обаждат един по един, а лейтенантът брои. Шестнадесет. Всички са свързани помежду си. От втория хеликоптер се обажда помощникът. Той и хората му са готови.

Мейсън изважда мобифон и натиска бутон. Апаратът е специален и го свързва директно с другите отряди.