Огнен лед

— Тук палубен отряд. Проверих кубриците и офицерските каюти. Койките са непокътнати, няма жива душа. Доста зловеща картинка!

— Тук котелно помещение. Машините работят. Никакво човешко присъствие.

Двата отряда продължават огледа и все така не срещат жива душа. След внимателна проверка, отново се качват на горната палуба.

Гласът на помощника се обажда отново:

— Лейтенант, мисля, че трябва веднага да се качите на мостика!

Мейсън повежда бързо хората си нагоре. По пътя минава край оставени на пост мъже.

— Нещо ново? — пита той юначагата с голямото пушкало.

— Не, сър.

Лейтенантът влиза в кърмовата рубка. Помощникът и неколцина от хората му го чакат. Всичко изглежда наред.

— Какво искахте да ми покажете?

— Там е работата, сър, че няма нищо. Няма хора никъде.

Мейсън оглежда компютърните монитори, грейнали със синкава светлина, вижда проблясващите на тях букви и цифри и проумява цялата истина: Той и хората му са единствените живи същества на борда на огромния кораб.

Обаждат се другите отряди на Омега. Луис и Кармайкъл докладват, че и останалите два кораба са изоставени.

Докато слуша, Мейсън усеща промяна в хода на кораба. Сигурен е. Корабът не се движи вече напред. Приближава огромния прозорец над палубата и поглежда в мрака. Не може да бъде напълно сигурен, но като че ли коритото се движи странично.

— Лейтенант — възкликва един от хората му, — вижте това!

Мъжът е застанал пред огромен монитор. На него се вижда нещо като мишена за стрелба с лък. Малко встрани от центъра има изображение на кораб. Той се завърта около оста си и приближава центъра на концентричните кръгове. От двете страни на изображението, непрекъснато мигат червени светлини. Мейсън схваща положението за миг. Корабът и двамата му събратя се управляват от друго място.

Мейсън нарежда на помощника си да държи мостика под контрол и вика хеликоптерите да се спуснат на палубата. След това казва на Джо Берън да отиде с помощниците си на предната палуба. Свързва се с другите отряди и нарежда да се заемат с основния елемент от операцията — самите бомби. Мейсън се спуска на първата палуба и повежда подривната група във вътрешността на кораба. Скоро стигат до заварената врата, която са отминали първия път.

Лейтенантът проверява местоположението им върху скицата на кораба — намират се пред хангара с бомбата. Берън се залавя моментално за работа и залепва ивици експлозив върху вратата. Натиква капсул-детонатор в подобната на маджун маса на експлозива и прокарва свързан с него проводник зад близкия ъгъл. Мейсън и останалите се отдалечават на безопасно разстояние и закриват уши с длани. Берън възпламенява експлозива и в коридора отеква глух мощен тътен.

Втурват се към димящата врата, в която зее назъбен правоъгълен отвор. Тънкият като змиорка Берън се вмъква вътре с лекота. Останалите подават саковете си през дупката и бързо влизат. Лъчи от фенерчета се стрелкат във всички посоки, а после някой открива прекъсвача на корабното осветление и залата се огрява от мощно сияние.

Отрядът тюлени се вижда върху огромна платформа с правоъгълен отвор в средата. Ракетата виси в отвора, окачена на тавана и закрепена неподвижно, с помощта на огромни, прилични на ръце лостове, опрени в стените. Мъжете наблюдават със страхопочитание страховития цилиндър. От лъскавата му повърхност се отразява светлина.

— Бързо! Нямаме време за гледане! — виква Мейсън.

Берън прокарва длани по повърхността на ракетата. След това изучава сложната плетеница от тръбопроводи и жици, които влизат в нея провесени от тавана. Поема си дъх.

— Не съм виждал никога подобно чудо!

— Въпросът е, можеш ли да я обезвредиш?

Берън се усмихва и потрива ръце.

— Папата в Рим ли живее?

— Не, живее във Ватикана.

— Пак е близо. — Берън вади стетоскоп от сака си и го поставя в ушите. Преслушва няколко места по повърхността на цилиндъра, с израза на кардиолог, който преглежда пациент.

— Готова е за излизане. Чувам шум.

— Ами тези връзки? — пита Мейсън.

— Гориво и енергия. Бих могъл да ги прекъсна, но е възможно това да се окаже сигнал за съоръжението да поеме командването си само.

— С други думи, да се самостартира.

Берън кимва.

— Трябва да й изрежа сърцето.

Той прокарва пръсти по ръба на панел, който леко се откроява се върху повърхността. Рови в сака си за инструменти и не след дълго намира подходящ ключ за крепежните болтове на панела. Започва да ги отвива с акумулаторен върток.

Като някакъв спортен коментатор, описващ хода на състезание, Мейсън съобщава на другите два отряда какво точно прави Берън. Междувременно останалите от отряда претърсват наоколо и откриват стоманено въже, дебело три сантиметра, с което връзват горната част на цилиндъра към тавана, с надежда да го спрат, ако рече да тръгне.

Берън напредва бавно с работата си. Няколко болта са заяли от влажния въздух в хангара и той използва специални инструменти, за да ги захване здраво. Внезапно замръзва и се ослушва.

— Да пукне дано! — казва той.