Огнен лед

Вместо отговор, Остин вдига ръка на височината на рамото си и насочва ругера към Завела, който замръзва. Оръжието ревва. Куршумът минава на сантиметри от главата на Джо и въздушната струя раздвижва косите му. Над главата му прелита тежък предмет и тупва глухо на палубата до тях. Завала вижда простряната фигура на едър казак, изпуснал закривена сабя.

— Съжалявам, Джо, но този юнак искаше да навреди на ръста ти.

Завала прокарва пръсти през косите си откъм страната, където профуча куршумът.

— Няма нищо. Винаги съм имал желание да сресвам косите си на тази страна.

— Нищо не можем да сторим по отношение на бомбите — казва тъжно Остин. — Можем обаче да дадем да разбере на мръсния копелдак, който ги пусна.

Сега води Остин и скоро двамата се озовават под крилете, щръкнали от двете страни на мостика. Двамата се разделят. Остин изтичва нагоре по стълбата и се лепва до открехнатата врата. Обширната кърмова рубка е осветена от червени нощни лампи.

Вътре сякаш няма никой, ако не се смята фигурата на мъж, седнал с гръб към Остин, пред светещ екран. Остин прошепва в микрофона инструкции на Завала и тихо влиза. Хрътките на Разов изглежда го усещат. Изникват сякаш от нищото и започват да му се радват. Остин ги отблъсква с ръка, но тук свършват надеждите му да остане незабелязан. Разов се обръща и мръщи вежди, гледайки посрещането, осигурено от собствените му кучета. Крясва им кратка команда, при която те се връщат със скимтене и подвити опашки. Тънките устни се разтягат в злобна усмивка.

— Очаквах ви, мистър Остин. Хората ми съобщиха за вашето и на мистър Завала присъствие на борда. Радвам се да ви видя отново. Жалко, че се наложи така бързо да ни напуснете последния път.

— Може би ще промените мнението си, когато ви унищожим, заедно с вашата операция.

— Малко е късно за това — отвръща Разов. Посочва монитора. Екранът е разделен на три части по вертикалата. На всяка от тях личи светеща точка, която се движи бързо към неравната линия на морското дъно.

— Знам, че сте пуснали бомбите.

— Следователно знаете и че нищо не можете да сторите. Когато те стигнат дъното, ракетните двигатели ще ги забият навътре, те ще експлодират, ще пуснат на воля метанов хидрат, който на свой ред ще раздвижи шелфа, ще се надигнат цунами, които ще пометат три ваши крайбрежни града.

— Да не говорим за побъркания ви план да предизвикате всеобщо затопляне на климата.

Разов изглежда изненадан, но после се усмихва и поклаща глава.

— Би трябвало да допусна възможността да разгадаете крайната ми цел. Както и да е. Да, Сибир ще се превърне в житницата на света, а вашата страна ще бъде дотолкова заета с близане на рани и усилия да се изхрани, че повече няма да си пъхате носа в работите на Русия. Ако се държите прилично, може и да ви продаваме сибирско жито.

— Дали Ирина би одобрила тези бълнувания на побъркан?

Усмивката изчезва.

— Вие сте недостоен дори да произнесете това име.

— Може би. — Остин насочва ругера в сърцето на Разов. — Мога обаче преспокойно да ви пратя при нея.

Разов дава някаква заповед. Завесата, която отделя рубката от картографското помещение се дръпва, за да покаже брадат казак и Пуласки, които минават зад гърба на Остин, с насочени в него автомати. Завесата се отваря напълно и там застава висок мъж, в дълга черна роба. Той поглежда Кърт с дълбоко разположените си очи и облизва устни, сякаш ще го яде. Казва нещо на руски с гробовен глас.

По гръбнака на Остин преминава ледена тръпка, но пистолетът му остава насочен в сърцето на Разов.

Руснакът изглежда се забавлява.

— Искам да ви запозная с Борис, мой съветник и пръв съдружник.

Монахът се усмихва, когато чува името си и заговорва на руски. Разов превежда:

— Борис изказва съжалението си, че не ви е намерил на борда на онзи кораб.

— Нямате представа, колко пък аз съжалявам за същото. Сега нямаше да бъде тук.

— Браво! Добър опит за блъфиране. Махнете оръжието, мистър Остин! Докато ние тук си говорим, моите хора ликвидират вашите отвън.

Остин няма намерение да се подчини. Ако се наложи, ще загине под яростен автоматен огън, но ще завлече Борис и Разов със себе си. Пита се къде ли е Завала. Докато обмисля следващия ход, чува в слушалката гласа на Йегър:

— Чуваш ли ме, Кърт? Все още има шанс. Успях да проникна в кода докрай. Бомбите няма да избухнат сами. Трябва да се активират. Чуваш ли ме?

Без да отмества дулото на ругера от Разов, Остин поглежда монитора. Точиците са легнали на морското дъно. Разов забелязва погледа му.

— Свършено е, мистър Остин!

— Не съвсем — отвръща Кърт. — Бомбите са безвредни, преди да се активират.

Изражението на Разов издава неговата изненада, но той се овладява бързо. Чертите му се изкривяват от гняв.

— Така е. И вие ще можете да видите как се прави това. Жалко за вас, той като ще се наложи да умрете с ясното съзнание, че немощните ви напъни да осуетите моето грандиозно начинание, са се провалили напълно.

Разов прави почти незабележим жест с глава. Борис пристъпва напред и протяга дълги пръсти към клавиатурата. Не успява да я достигне.