Огнен лед

Там свети. Погледът му веднага съзира счупеното стъкло на задната врата. Подът е посипан с прозрачни парченца. Може би събудилият го звук е от нечия непредпазлива стъпка върху натрошеното стъкло. Крадци. Доста нагла постъпка — да проникнеш с взлом в къща, в която има човек. Додсън приближава повредената врата, за да я разгледа по-добре. Докато се навежда, съзира в едно от здравите стъкла някакво отражение.

Обръща се бързо. От килера е излязъл с пистолет в ръка, някакъв мъж.

— Добър вечер, лорд Додсън — казва той. — Подайте ми тази пушка, ако обичате!

Додсън се псува наум, че не е погледнал най-напред в килера. Той навежда дулото и подава оръжието.

— Кой сте вие, по дяволите и какво търсите в моя дом?

— Казвам се Разов и съм законният притежател на един ценен предмет, който се намира във ваше владение.

— Изпаднали сте в дълбока заблуда — всичко в тази къща е моя собственост.

Устните на мъжа се разтеглят в сардонична усмивка.

— Чак пък всичко?

— Да, всичко!

Мъжът приближава.

— Хайде, лорд Додсън, не е прилично един английски джентълмен да бъде уличен в лъжа.

— По-добре си вървете, преди да съм извикал полицията.

— Нова лъжа. Прекъснах ви връзката, след като си поговорих с вашата икономка.

— Джена? Къде е тя?

— На безопасно място. Засега! Но ако не започнете да казвате истината, ще ми се наложи да я убия.

У Додсън не остава и капка съмнение в сериозните намерения на непознатия.

— Добре, кое е онова нещо, което тъй силно желаете?

— Мисля, че ви е известно — короната на Иван Грозни.

— И кое ви кара да мислите, че притежавам това нещо… тази руска, ако не се лъжа, корона?

— Не се опитвайте да поставяте на изпитание моето търпение! Като не я открих сред останалите съкровища на борда на „Одеска звезда“, аз направих онова, което би сторил всеки опитен ловец. Тръгнах назад във времето. Короната е била с царското семейство, когато е пристигнало в Одеса. Царицата обаче, е имала предчувствието, че няма да успеят да се измъкнат. Тя искала да е сигурна, че дори да загинат, короната ще намери своя път към някое безопасно място, където да дочака законен член на семейство Романови да предяви правата си над руския престол. И тя поверява безценното съкровище на един британски агент.

— Това ще да се е случило доста преди аз да се родя!

— Разбира се, но ние и двамата знаем, че този агент е бил на служба при вашия дядо.

Додсън се опитва да възрази, но разбира, че усилията му са наистина напразни — този мъж знае всичко.

— Тази корона не означава нищо за мен. Ако ви я предам, искам вашата дума, че ще освободите икономката ми. Тя няма и най-малка представа за всичко това.

— Тази старица не ми е притрябвала — заведете ме при короната!

— Добре. Следвайте ме!

Додсън тръгва по коридора и отваря вратата на един килер. Разчиства окачените там зимни дрехи, маха подредените по пода обуща, повдига една дъска и натиска скрит под нея бутон. Задната стена на килера се хлъзга безшумно встрани. Додсън пали лампа и започва да се спуска по вита стълба, направена от каменни блокове, а Разов го следва отблизо. Попадат в каменно помещение, с площ около десет квадратни метра.

— Това е истинска римска изба. В нея са държали вино и зеленчуци.

— Спестете ми лекциите по история, лорд Додсън. Короната!

Додсън кимва и приближава до две щръкнали в стената скоби. Завърта ги едновременно, по посока на часовниковата стрелка.

— Това е заключващ механизъм.

Част от стената, всъщност метална врата, облепена с три сантиметрови каменни плочи, се отваря и лордът отстъпва крачка назад.

— Ето я вашата корона! Там, където я е оставил моят прадядо, преди близо сто години.

Короната е поставена върху пиедестал, покрит с пурпурно кадифе.

— Обърнете се и сложете ръце отзад! — командва Разов.

Връзва ръцете и глезените на англичанина със скоч и го кара да седне на пода, облегнат на стената. После затъква пистолета зад колана и протяга ръце към короната. Тя се оказва по-тежка, отколкото е очаквал и Разов въздъхва от усилие, когато я притиска към гърдите си.

Блясъкът на диамантите, рубините и смарагдите е равен на този в алчните очи на руснака.

— Красота! — шепне той.

— Лично аз съм я смятал винаги за малко кичозна — отбелязва лордът.

— Англичани — казва Разов, с огромно презрение. — И вие сте глупак като дядо си. Никой от двама ви не е оценил властта, с която разполага.

— Напротив! Дядо ми си е давал сметка, че след като царското семейство е ликвидирано, появата на тази корона на бял свят би изкарала на сцената цял куп претенденти. Законни и всякакви други. — Той хвърля на Разов многозначителен поглед. — Биха се намесили други страни и ето ти още една война.

— Вместо това си докарахме половин век комунизъм.

— Той щеше да настъпи така или иначе. Царизмът щеше да рухне, заради корупцията си.

Разов се смее и слага короната на главата си.

— Също като Наполеон и аз се короновам сам. Вижте следващия господар на Русия!

— Виждам само един дребен мъж, който се кичи с чуждо имущество.