Огнен лед

— Какво има? — пита Мейсън, който наднича през рамото му. Берън понечва да отговори, но Мейсън му дава знак с ръка да замълчи. Обажда се помощникът от мостика.

— Не знам какво може да означава това, лейтенант, но уредите се побъркаха до един.

— Задръж така! — Мейсън се обръща към Берън: — От мостика съобщават са необичайна активност на всички прибори. — Мейсън наостря уши. Помещението се изпълва с нарастващ шум.

Берън се оглежда, сякаш иска да види самия шум.

— Проклетата машина ще тръгне всеки миг!

— Можеш ли да й попречиш?

— Ако успея да махна този капак, може би ще мога да прекъсна активиращата верига. Бъдете готов с клещите.

Берън отвива нов болт и се насочва към следващия, когато чуват друг шум. Прилича на стържене на огромна скоростна кутия. Шумът идва изпод краката им. Всички поглеждат надолу, което ги спасява от ослепяване. Електрически проводници и тръби се откъсват с ярка светлина от страните на корпуса, малко над главите им. Хората се хвърлят по корем. Отдолу започват да се отварят клапите на големия шлюз.

Чува се шум от роторите на двигателя.

Клапите се отварят напълно и следва нова експлозия. Страничните „ръце“ се откъсват. Импровизираните стоманени спирачки се скъсват като конци и свободните краища на стоманеното въже свистят във въздуха, готови да отрежат всяка попаднала на пътя им глава.

И после бомбата потъва надолу.

В ушите на Мейсън кънтят викове. Другите два отряда стават свидетели на същата картина. Джо Луис крещи:

— Тук Омега две. Бомбата тръгна.

След това се разнася гласът на Кармайкъл:

— И нашата също.

Мейсън и отрядът му застават на ръба на отвора и гледат надолу. Воден вихър и пяна изпълват правоъгълния отвор, който прилича на дверите адови.

36

Старшият сред хората на Петров, гигант, когото Остин нарича Малчо, пристъпва напред и забива дървения приклад на калашника си в главата на горилата. Краката на негодника омекват и той рухва на палубата. Към тях тичат някакви фигури. Светва фенерче и лъчът му попада върху Остин. Излайва кратък откос. При скорост шестстотин изстрела в минута и от такова малко разстояние, дори късият откос е смъртоносен.

Лъчът се мята безцелно из палубата, но хората на Разов са добили вече представа за числеността и разположението на нападателите. Смъртоносни цветя разцъфтяват в мрака. Хората залягат. В кратките проблясъци на изстрелите, командосите на Петров се движат като в забавен кадър.

Остин и Завала се хвърлят по корем на палубата и започват да се търкалят докато намерят закрилата на огромен кнехт. Над главите им свирят куршуми, а други рикошират от огромната стоманена гъба. Остин насочва ругера към бягаща фигура, но не е убеден, че уцелва. Стрелбата отсреща се разрежда, което показва, че хората на Разов се пръсват.

— Искат да ни заобиколят — крещи Завала.

Залегналият наблизо Малчо маха с ръка, за да привлече вниманието им.

— Тръгвайте! — крещи той. — Ние ще ги задържим.

Остин храни известни съмнения по въпроса. Малчо и хората му биха могли да удържат позицията за известно време, но също като малобройният спартански отряд при Термопилите, в крайна сметка ще бъдат отблъснати от превъзхождащият ги по численост противник. Малчо прави знак, с насочен над рамото палец. Жестът не се нуждае от превод: Тръгвайте! Двамата дават още няколко изстрела, а после припълзяват под спускателното устройство на една спасителна лодка. Хората на Разов продължават да обстрелват старата им позиция, а двамата рязко стават и хукват към една врата. Влитат вътре, с готово за стрелба оръжие. Кристалните полилеи са тъмни, а единственото осветление осигуряват стенни аплици. Слабата им светлина изважда на бял свят маси столове и кресла. Прекосяват дансинга и минават в другата половина на огромния салон. Остин спира. Обажда се на Петров по радиото и му казва къде се намират.

— Май се набута в гнездото на осите!

— Няма как иначе. Не знам колко дълго ще удържи Малчо.

— Ще останеш изненадан, колко дълго може да удържи. Излезте на палубата — ние я наблюдаваме!

Остин прекъсва връзката, отваря вратата и излиза. Нито следа от Петров и хората му. После от сенките се показват силуети на скрилите се в тях командоси. Приближава Петров.

— Добре направихте, че се обадихте, преди да отворите вратата. Хората ми са малко нещо бързаци. Пратих неколцина и на отсрещната страна. Би трябвало вече да ги чуем…

Прекъсват го експлозии на гранати. Стрелбата става по-хаотична.

— Явно хората ми са намалили гъстотата на вражите редици. Предлагам да продължите към своята цел. Искате ли помощ?

— Ако потрябва, ще те извикам! — отвръща Остин и се насочва към една стълба, която свързва палубата с мостика.

— Късмет! — пожелава Петров.

Остин и Завала са насред път, когато започват да пристигат смразяващите доклади от отрядите Омега. Кърт спира, за да осведоми Завала.

— Бомбите са пуснати — казва му той. — До една!

Завала води и тъкмо е хванал перилото на следващата стълба. Обръща се назад и пита:

— И сега какво?