Остин насочва пистолета към ръката на монаха и натиска спусъка. Ефектът е унищожителен. Ръката се превръща в дъжд от парчета кости, плът и кръв. Борис гледа с невярващ поглед. Всеки обикновен смъртен би припаднал от болка, но Борис надава яростен рев и отправя към Остин изпълнен с омраза поглед. Бърка с лявата ръка под расото си и вади кинжал. Без да обръща внимание на изтичащата кръв, той тръгва към Остин.
Двамата отзад прищракват с автоматите, но Борис им крясва нещо на руски. Той иска американеца за себе си.
Остин не може да повярва, че наистина вижда този човек все още прав. Вдига ругера, за да приключи въпроса с един изстрел между двете безумни очи, но ръцете му са хванати отзад. Това е Пуласки.
Борис е толкова близо, че Кърт долавя животинската миризма на немитото му тяло, както и отвратителния дъх. Борис се усмихва, като разкрива колекция гнили зъби и вдига ръка, за да нанесе своя удар.
Остин стоварва с все сила пета върху стъпалото на Пуласки, който квичи от болка и охлабва хватката. Остин прикляква и нанася удар с лакът в ребрата му. Пуласки го освобождава напълно. После дългата цев на пистолета почти опира гърдите на руснака. Цялото му тяло е отхвърлено назад от мощния изстрел, той се блъска в стената и пада на пода.
Тогава Пуласки нанася силен удар с приклад в главата на Остин, който вижда цялата галактика на куп. Стоварва се на палубата, но острата болка не му позволява да загуби съзнание. С премрежен поглед, вижда Разов да въвежда инструкции в компютъра. Усеща как ругерът отново подскача в ръката му и потъва в мрак.
Пуласки се навежда над него, за да му прати последен куршум, но откъм втората врата избумтява оръдието на Завала. Пуласки и застаналият зад него казак се строполяват едновременно.
Когато Остин идва в съзнание, до него е клекнал Завала. Хрътките са се свили страхливо в един ъгъл, още когато започва пукотевицата. Сега приближават и близват ръката на Кърт.
— Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, но се наложи да се разправя с неколцина от негодниците на Разов по-напред.
Остин отблъсва нежно кучетата и пита:
— А той къде е?
— Измъкна се, докато бях зает с тези двамата.
Подкрепян от Завала, Остин се изправя на крака. Поглежда труповете на Пуласки, казака и Борис, сетне отива при компютъра. Екранът представлява димяща дупка.
— Бомбите трябваше да се активират от тук. Разов въвеждаше командата, когато аз разбих терминала със случайно попадение.
Завала се смее.
— Дано не му е изтекла гаранцията!
Остин търси по радиото Петров:
— Къде си, Иван?
— Тук съм си. Някакви проблеми?
— Имаше някои, но се справихме. Как е при теб?
— Допуснаха грешката да се опитат да ни заобикалят. Ние ги чакахме готови. Извадиха няколко мои хора от строя, но ще се оправят.
— Добра работа! Борис е мъртъв. Не позволихме да активират бомбите. Разов избяга. Потърси го!
— Добре… почакай… излита някакъв хеликоптер.
Остин долавя трясъка на двигател в безредната автоматна пукотевица. Излиза на крилото, за да види как черната машина се издига над кораба. Вдига пистолета, но мачтите му пречат. След миг хеликоптерът изчезва в мрака.
Нещо докосва коляното му. Хрътките се нуждаят от ласка и храна. Остин прибира оръжието и ги гали. С двете бели животни подире им, той и Завала се спускат надолу, за да се присъединят към отряда на Петров. Може пък той да изнамери отнякъде чиния наденички за новите му приятели.
37
Тридесет и шест часа по-късно, лорд Додсън се изправя внезапно в коженото си кресло, прогонва съня и оглежда познатата ламперия на кабинета си. Задрямал е с нова биография на адмирал Нелсън70. Започва да си мърмори недоволно. Старост — нерадост. Животът на адмирала е всичко друго, само не и скучен.
Събуден е от някакъв шум — не може да има съмнение. Но сега цари пълна тишина. Икономката Джена си е отишла преди малко. В къщата няма духове или поне той не знае за такива, макар понякога да се скърца и стене. Посяга към изстиналата лула в пепелника и обмисля възможността да я разпали. Любопитството му надделява. Той оставя лулата и книгата, става от креслото, отваря вратата и излиза в мекия полумрак.
Огромни светещи облаци прекосяват лицето на луната и на разни места през тях надничат звезди. Опитва с длан порива на вятъра. Не, звукът положително не е бил причинен от него. Връща се в къщата и застива при накъсания, скърцащ звук, който идва от кухнята. Да се е върнала Джена, без да му се обади? Невъзможно. Тя има да се грижи за болна сестра, а при нея семейството стои над всичко.
Додсън се връща тихо в кабинета и сваля ловната пушка от мястото й над камината. Намира с трепереща ръка кутия патрони в чекмеджето. Зарежда пушката и тръгва към кухнята.