Огнен лед

Докато отрядът на Мейсън се носи с максималната скорост на хеликоптерите 230 км/ч., на изток от Бостън — другите отряди поемат с подобни задачи на юг. Ако лейтенантът бъде изваден от строя, командването на операцията се поема от командира на втория, а след това — на третия отряд.

— Тук Омега едно — казва Мейсън. — Омега две, приемам.

— Омега две приема, как е на терена?

Мейсън се усмихва на несполучливата рима. Той добре познава и високо цени командира на отряда от Делта, чернокож американец, на име Джо Луис, кръстен на великия боксьор.

— Всичко е наред, Джо! Десет минути!

— Роджър. Ей, Зак, началниците не можаха ли да измислят нещо по-оригинално от „Омега“? Например, „Трите мечета“?

— Адмиралът не си пада по приказки. Освен това, ред беше на въздушните сили да определят наименованието.

— Добре — добре. Осем минути.

— Обади се, когато установиш визуален контакт!

— Добре. Край!

Мейсън натиска друг бутон, за да извика Уил Кармайкъл, командир на Омега три. За разлика от Луис, Кармайкъл е като изваден от учебник. Дори най-спонтанните му реакции приличат на предварително обмислени. Той съобщава, че се движи точно по план и добавя:

— Фасулска работа.

Мейсън знае от опит, че да се завладее един голям и вероятно добре охраняван кораб съвсем не е фасулска работа. Те са упражнявали десетки пъти подобна операция, но действителността винаги може да поднесе изненади. Успехът на мисията зависи от максималното отдалечаване на момента, в който ще бъдат забелязани. Този тип хеликоптер е идеален за случая. Той е сравнително тих, разполага с инфрачервен заглушител на противниковите радари, както и с разнообразна друга електроника. На всичко отгоре, има и доста остри зъби: две картечници М-60 и ракетна система „Хелфайър“.

— Четири минути — обажда се пилотът.

Мейсън вдига четири пръста. Повтарянето е излишно, понеже всички са включени в комуникационната система на хеликоптера, но той го прави за по-голяма тежест. Напрежението е така плътно, че може да се нареже с нож. Отново се чува гласът на пилота:

— Визуален контакт!

Мейсън си слага прибора за нощно виждане и нарежда на останалите да сторят същото. Мейсън различава силуета на огромен кораб, който оставя широка диря в морето. Свързва се с останалите отряди, които също са забелязали целите си. Казва, че ще се свържат отново след спускане на палубата и прекъсва връзката.

Остават броени секунди. В последния миг, когато изглежда, че машините ще се блъснат в чудовищния корпус на кораба, те рязко намаляват ход, издигат се и увисват над двата края на огромната задна палуба. Прибори, снабдени с термични сензори търсят източници на топлина, за да установят местата с човешко присъствие. Убедили се, че палубата е пуста, пилотите минават покрай мачтите и антената, за да увиснат на около петнадесет метра над нея.

Всички знаят, че сега са най-уязвими. Спуска се дебело въже, а хората надяват дебели ръкавици за оксиженисти. Мейсън застава на вратата, хваща здраво въжето и скача. Използвайки горната част на тялото и силата на ръцете, той контролира скоростта на спускане, рязко я намалява накрая и бързо отскача встрани, за да не се стовари отгоре му следващият.

Абордажът приключва за минута и половина. Стъпили веднъж на палубата, хората се освобождават от ръкавиците. Първите четирима застават в кръг, който става все по плътен, с пристигането на останалите. Хеликоптерите отскачат като подплашени морски кончета и увисват на няколкостотин метра, от двете страни на кораба. Там ще изчакат съобщението за успех или провал на мисията. Във втория случай, ще приберат оцелелите и ще потопят кораба с добре прицелени ракетни удари.

Мейсън се оглежда. Със задоволство установява, че подривникът Джо Берън е налице. Той би могъл и сам да се справи при нужда, но Джо е професионалист. Лейтенантът изважда малка химическа факла. Разтърсва я, за да се смесят химикалите и тя светва със синкаво сияние, което показва на втората група, че всичко е наред. Миг по-късно сам вижда подобен сигнал от другия борд. Радиовръзката ще бъде съвсем кратка.

Мейсън вади мобифона.

— Омега три. Кърмата овладяна. Засега няма противникови сили. Омега две, обади се!

— Омега две. Кърма овладяна. Няма никого.

— Тук Омега едно. Давайте според плана!

— Роджър — отвръща Луис.

— Омега три. Окей.

Мейсън заповядва на отрядите да действат. Те се разделят на две групи. Докато едната заема позиция, готова да прикрие с огън другарите си, втората напредва. След това тя заема позиция, а първата се устремява напред.

След няколко минути, двете групи се събират при носа. Мейсън нарежда на помощника си да огледа мостика, докато сам той се спуска надолу. Групата му бързо преминава през различни отсеци в товарната част на кораба. Спират пред заварена за стената врата. След като не могат да влязат през нея, значи никой не може и да излезе. Отминават я. Нахлуват с готово за стрелба оръжие в котелното отделение. Машините работят, но няма и помен от технически персонал.

Слушалката на Мейсън пропуква.