Огнен лед

След няколко минути надуваемите лодки опират високите стоманени стени, каквито са бордовете на голямата яхта. Остин се чувства като хамсия край кит. При други обстоятелства би казал, че шансовете за успех са по-малки от обратните, но Макс е изравнила играта. Докато се рови в компютърната система на кораба, Йегър се натъква на две много важни неща. Едното е програмата за самодиагностициране. Тя е подобна на използваните при леките коли екрани, само че е много по-съвършена. Тя постоянно подава на дежурните данни, свързани със състоянието на люковете и другите отвори, с работата на газовите турбини и на останалите системи на кораба. Йегър установява и местонахождението на контролната зала. Всички членове на абордажната група разполагат с непромокаеми скици на яхтата, изработени благодарение на Макс. Второто нещо е по-прозаично, но не по-малко важно. Платежните ведомости на борда съдържат имената на всички намиращи се на яхтата. Понеже корабът се използва от Разов като дом и бизнес централа, той разполага с пълен щат домашна прислуга и служители: готвачи, камердинери, сервитьори, секретари, счетоводители и прочее. Корабният екипаж е изненадващо малоброен, което показва, че яхтата е снабдена с много автомати. Интересът на Остин се съсредоточава главно около една категория служители, която Петров превежда като „нередовен екипаж“. „Ще рече, частната армия главорези на Разов, които бяха организирали потерята в бостънското пристанище. Те са петдесет на брой, а лоялността и жестокостта им не бива да се подценяват.“ Петров заявява, че численото превъзходство не е проблем, с който хората му не могат да се справят.

Изненадата е тяхното главно оръжие. Ще се промъкнат мълком на борда и бързо ще овладеят контролния център, който ще обезвредят, с помощта на силни експлозиви. Всяка съпротива ще се неутрализира тихомълком. Наложи ли се да се бият, разполагат с достатъчна огнева мощ, за да се представят както трябва. Но Остин и Петров са реалисти. Известно им е, че възможността да бъдат забелязани е голяма и в такъв случай, ще има загуби и от двете страни. Като се има предвид мащабът на залога обаче, те са приемливи.

Приборите за нощно виждане придават на морето и кораба зеленикав оттенък. Остин забелязва разположената на нивото на водата врата, през която се бяха качили на борда с Каела. Твърде рисковано е да се използва и сега, защото отварянето й ще бъде веднага отразено на контролния екран. Ще приложат технологията на пирати, крадци и командоси, използвана с успех векове наред — въжета и абордажни куки.

В свито положение, те стоят прибрани в метална тръба. При изхвърляне куките се отварят, а порестата гума, която ги обвива не позволява да се чуе шум, дори на близко разстояние.

Две куки излитат, запратени от пневматични харпуни. Опитват въжетата. Те се опъват здраво, което показва, че куките са се заловили правилно за рейлинга. Хората на Петров насочват нагоре дула, снабдени със заглушители, които биха осигурили грубичка изненада за някой любопитен зяпач. Всичко е спокойно и те преминават към следващата фаза от операцията.

Остин и Петров се изкачват първи, което не е лесна работа, с носените от двамата сакове. Те се прехвърлят тромаво през парапета, уверяват се, че палубата е пуста и дават знак на останалите да ги последват. След броени минути, всички пъплят приклекнали по палубата, като ято черни и тежковъоръжени гъски.

В лодките остават двама.

Абордажната група се разделя на две. Водената от Остин тръгва покрай десния борд. Тази на Петров — покрай левия. Двете групи ще се съединят отново в основата на стълбата, която води към мостика. Според плана, оттук следва да изкачат три палуби и да стигнат до контролния център, разположен в неголямо помещение, зад кормилната рубка. По това време, в нея би следвало да има съвсем малоброен персонал. Остин дава знак на Петров. Силно приведени, с готово оръжие, двете групи потеглят напред.

Остин се радва на бързото придвижване, но когато отминават огромния салон, в който се състоя бостънският прием, една врата се отваря внезапно. Върху палубата плисва светлина, която заслепява хората, с приборите им за нощно виждане. Остин вдига бързо своя на челото и вижда един от главорезите на Разов, застинал на прага, като елен в светлината на фарове. В ръка държи бутилка. Пъхнал е другата ръка под разкопчаната блуза на млада жена, в униформа на камериерка. Боядисаната в червено коса затуля лицето й, а червилото й е размазано. Остин си дава сметка, че е предвидил всичко, само не и силата на половия нагон.

Пияното лице на мъжа се опъва, когато забелязва хората с боядисани лица и насочено оръжие. Като професионален бандит, той прекрасно знае какво се очаква от него — мълчание. Женската част от компанията обаче, не е снабдена с подобни задръжки. Тя зейва широко уста и надава пронизителен писък. Белодробният й капацитет е като на оперна примадона. Вторият писък е още по-силен. Той заглушава псувните на Кърт. Най-накрая въздухът й свършва и жената припада на палубата.