Огнен лед

На шест метра под водната повърхност, източно от Маратон, във Флорида кийз, жената на Пол, Гемей, чопли с нож около голям корал. Откъртва парченце и го прибира в специална торбичка на кръста си. Тя използва част от свободното си време, за да помогне на група специалисти, които проучват причините за влошения коралов растеж в района. Заключенията й не са обнадеждаващи. Положението е по-лошо от миналата година. Новите корали, които не са направо ликвидирани от отровните отпадъчни води на Флорида, са безцветни или кафеникави и нямат нищо общо с веселия колорит на съплеменниците си от бистрите води на Карибите или Червено море.

Долавя остър плющящ звук — някой сигнализира от повърхността. Прибира ножа в канията, променя налягането в компенсатора и с няколко мощни тласъка на изваяните си бедра, изскача над кораловия риф. Хваща се за наетата лодка и примигва срещу яркото слънце на Флорида. Съсухреният лодкар, наричан Бъд, заради марката бира, която харесва, държи малко чукче, с което е сигнализирал върху металната стълба на кърмата.

— Капитанът на пристанището се обади по радиото — крещи Бъд. — Мъжът ти те търсел под дърво и камък.

Гемей доплува до стълбата, подава кислородната бутилка и колана си, а после се прехвърля в лодката. Изтръсква солената вода от тъмночервената си коса и бърше лице с кърпа. Тя е висока и слаба за ръста си и ако свали някой здравословен килограм, ще да заприлича на модел. Изважда парчето корал и го тика под носа на Бъд.

Той поклаща глава.

— Водолазният ми бизнес отива на кино, ако това продължи.

Той е прав. Нужно е колосално обединено усилие от страна на всички — от местното население до Конгреса, — за да се върне животът по тези места.

— Оставил ли е съобщение мъжът ми?

— Да — веднага да му се обадиш. Викал ви някой си Кърт. Май отпуската ти свърши.

Тя се усмихва, като разкрива съвсем леко раздалечените си предни зъби и подхвърля парчето корал на Бъд.

— Тъй ще да е.

10

Вашингтон

Вашингтон се пържи под жарко слънце, което, с помощта на високата влажност, превръща държавната столица в турска баня. Шофьорът на тюркоазения джип чероки поклаща глава с възхищение пред храбростта на групата туристи, които не забелязват слънцето. Излиза, че не само бесни кучета и англичани се осмеляват да се показват под обедното слънце, казва си той.

След няколко минути джипът стига Белия дом и мъжът зад кормилото показва карта на НАМПД, със снимката и името на адмирал Джеймс Сендекър. Докато единият дежурен търси бомба по дъното на колата, с помощта на огледало на колелца, вторият връща картата на водача, стегнат мъж с червена коса и брада като на Ван Дайк.

— Приятен ден, адмирал Сендекър — пожелава му той, с широка усмивка. — Радвам се да ви видя отново. Не сте идвал няколко седмици. Как сте, сър?

— Много съм добре, Нормън — отвръща адмиралът. — И ти изглеждаш добре. Как са Долорес и децата?

— Благодаря, сър — разцъфва в усмивка мъжът. — Тя се чувства великолепно. Децата се учат прилежно. Джейми иска да работи в НАМПД, когато завърши колежа.

— Чудесно. Кажи й да се обади направо на мен. Агенцията постоянно търси кадърни младежи.

Пазачът се смее от сърце.

— Ще мине известно време. Тя е на четиринадесет години. — Сочи с палец Белия дом. — Всички ви очакват, сър.

— Благодаря за предупреждението. Поздрави Долорес.

Докато минава под вдигнатата бариера, Сендекър си мисли как многократно се възмездява доброто отношение. Като общува човешки с пазачи, секретари, готвачи, бармани и други представители на считаните за нископоставени в йерархията длъжности, той си създава система за ранно предизвестяване из целия град. Устните му се стягат в скъперническа усмивка. От думите на Нормън научава своевременно, че останалите са извикани преди него, явно за да имат възможност да обсъдят нещо, докато го няма. Той се радва на заслужената репутация на хронометър — пристига винаги една минута преди уречения час. Това качество е изработено още във Военната академия, а след това е шлифовано през дългите години, в които е заемал различни ръководни постове.

Висок мъж в тъмен костюм, с черни очила и израз на гранитен блок, които го определят като агент на Тайната служба24, проверява отново документите му, насочва го към паркинга и промълвя нещо в радиостанцията си. След това го придружава до входа, където вече чака усмихната сътрудничка от президентския екип. Тя повежда адмирала по смълчани коридори, докато стигнат до врата, охранявана от морски пехотинец, с долна челюст, прилична на голям катинар. Той отваря вратата и Сендекър влиза в заседателната зала.

Предупреден от агента за пристигането на адмирала, президентът Дийн Купър Уолас дебне тук своя гост, за да го нападне с горещо ръкостискане. Президентът е известен като най-големият мераклия за този вид поздрав, след Линдън Джонсън.