Огнен лед

— Страшно се радвам да ви видя, адмирале — казва Уолас. — Благодаря за незабавното пристигане. — Тръска ръката на новодошлия, сякаш е на предизборна кампания. Сендекър успява да се измъкне от президентската хватка и сам се впуска в приветствена кампания. Минава от човек на човек, като се обръща към всекиго по име и разпитва за жени, деца и постижения в голфа. Особено топло се отнася към приятеля си Ъруин Льогран, високия директор на ЦРУ.

Шефът на НАМПД е само няколко сантиметра по-висок от метър и половина и все пак присъствието му запълва пространството като огромна машина за производство на тестостерон25. Президентът знае, че сянката на адмирала го засенчва. Той го хваща за лакътя и го повежда към празен стол край голямата маса.

— Запазил съм ти почетното място.

Сендекър се настанява отляво на президента. Известно му е, че това място му е отредено неслучайно, а с цел да бъде погъделичкано самолюбието му. Независимо от общителния си подход към хората, който го оприличава понякога на актьора Анди Грифит, Уолъс е ловък политик. Както винаги, вицепрезидентът Сид Спаркман, седи отдясно.

Президентът сяда на свой ред и се усмихва.

— Тъкмо разправях на момчетата, как хванах една престаряла пъстърва последния път като бях на запад. Едра колкото кит. Сгъна ми пръта на две. Сигурно не е знаела, че си има работа с главнокомандващия на въоръжените сили на САЩ.

Мъжете приветстват думите му с висок смях. Най-високо се смее вицепрезидентът. Сендекър се усмихва от немай-къде. Откакто е на служба в НАМПД, той е поддържал топли отношения с всички обитатели на Белия дом. Независимо от политическите си предпочитания, всеки пореден президент, с когото е имал вземане-даване, се е отнасял с респект към влиянието му в столицата, както и към огромния му авторитет и могъщи връзки, които се простират към всички влиятелни научни учреждения в страната и света. Сендекър не е обект на всеобща любов, но дори и противниците му признават безкомпромисната му честност.

Адмиралът разменя усмивка с вицепрезидента. По-възрастен от Уолас с няколко години, той е неявната машина на Белия дом, като крие лостовете на своята власт от широката публика, маскира макиавелистките си машинации и твърдия си похват зад добродушна фасада. Бившият колежански атлет е самоцелен милионер. Сендекър знае, че той тайничко презира президента, с онова самочувствие, типично за хората, постигнали собствен материален успех, вместо да го наследят наготово.

— Надявам се, господа, няма да възразите, ако се заемем с работа — казва президентът, който е облечен небрежно с карирана риза, морско син блейзър и широки панталони в цвят каки. — Еърфорс-126 ме чака зареден догоре, за да ме откара при пъстървите в Монтана. — Той прави цял театър е погледа към часовника си. — Прехвърлям председателството на Държавния секретар, за да ви въведе в нещата.

Висок мъж, с профил на ястреб и бяла коса, така внимателно сресана, че прилича на каска, оглежда присъстващите с проницателен поглед. Нелсън Тингли напомня на адмирала за един безпощаден наблюдател, който бе казал за Даниел Уебстър27, че има вид на прекалено добър, за да е естествен. Тингли беше нелош сенатор, но допусна новият пост да му замае главата. Той гледа на себе си като на Бисмарк при Фридрих Велики в лицето на Уолас. Всъщност, президентът рядко има пряк допир с него, тъй като връзката се осъществява чрез Спаркман. В резултат, той използва всяка възможност, за да се направи велик.

— Благодаря, господин президент — казва той с надменен глас, звучал дълги години от подиума на Сената. — Всички вие, господа, знаете естествено, колко сериозно е положението в Русия. В рамките на няколко седмици или може би дори дни, ще очакваме сваляне на законно избрания президент. Икономиката се е сринала до непознати в миналото равнища. Очаква се Русия да се оттегли от всички свои ангажименти по света.

— Кажи им за армията — предлага президентът.

— С удоволствие, сър. Руските въоръжени сили са на ръба на военен преврат. Населението не може да търпи повече ширещата се корупция и непобедимата организирана престъпност. Национализмът и враждебността спрямо САЩ и Европа са стигнали връхната си точка. С две думи, Русия представлява барутен погреб, който може да се взриви и от най-незначителен инцидент. — Той млъква, за да вникнат присъстващите в смисъла на думите му и поглежда към Сендекър. Адмиралът познава сладкодумието на държавния секретар и няма желание да се превърне в жертва на някоя от пространните му лекции. Той прекъсва оратора:

— Предполагам, че говорите за инцидента в Черно море, в който бе замесена и НАМПД? — пита той с приятна усмивка.

Секретарят е смутен, но не и обезсърчен.

— При цялото си уважение към вас лично, адмирале, не бих се осмелил да нарека „инцидент“ нахлуването в чуждо въздушно и сухоземно пространство, което представлява грубо посегателство срещу суверенитета на приятелска страна.