Огнен лед

— Еврика! — отвръща Остин и се стрелва към горния край на плочата. Минава зад нея и като опира гръб в склона, натиска с ходилата едното желязо. Завала прави същото с другото.

— А да видим сега, дали ще можем да отместим едно мъничко парче от земята — казва Остин. — На три.

Двамата натискат с все сила и плочата се помръдва с няколко сантиметра, преди да заеме първоначалната си позиция. Кислородните бутилки им пречат. Те ги разхлабват и отместват встрани, преди да направят нов опит. Този път плочата се разклаща заплашително. За миг им се струва, че всеки момент ще се катурне, но ето че тя пак се люшва назад.

Завала предлага да натискат по-нагоре, за да увеличат рамото на лоста. Закрепват ходила върху самия край на железата и отново напъват. Сега плочата се катурва с такава лекота, че двамата за малко не я последват. Тя сцепва на две огромен камък, подскача няколко пъти и потъва в тинест облак на дъното.

— Груба работа, но ефикасна — отбелязва Кърт, спуснал се до отворена в сипея дупка. Осветява я с фенера и прави опит да се промъкне, но бутилките пречат. Сваля ги и като не пуска мундщука от уста, пъхва крака в отвора, а бутилките дърпа с изправени ръце подире си. Завала го следва по същия метод.

Притиснати са в тясно пространство, между каменния насип и две огромни стоманени криле на врата. Те са заварени, но експлозията е откъртила в горния десен ъгъл парче, достатъчно голямо, за да се проврат заедно с апаратите си. Осветяват около себе си. Лъчите потъват в нищото, но над главите си виждат сивкаво сияние. Оказва се бетонен таван. Продължават да плуват на няколко метра под него.

След няколко минути бетонът над главите им изчезва и те изплуват в свободно пространство. Тъмнината е пълна. Остин изважда мундщука от уста и предпазливо поема въздух. Той е застоял, но годен за дишане. Палят светлините и разбират, че са стигнали почти до брега на воден басейн — очевидно дело на човешка ръка. Приближават закрепена в бетона стълба, излизат от водата и започват да опипват с лъчите на фенерите си краищата на правоъгълния басейн.

— Здрасти — обажда се Остин. — Някой си е забравил гуменото патенце във ваната.

Лъчът на фенера му очертава контурите на подводница в противоположния край на басейна.

Подреждат екипировката си за евентуално бързо оттегляне и се събличат по леко, непромокаемо бельо. Вземат единствено оръжието, фенерите и едно радио, което носи Остин. Прави опит да се свърже с Кемал, но дебелият слой бетон не позволява. Започват да изследват басейна, като го кръстосват в разни посоки, за да видят огромно количество тръбопроводи, жици и помпени съоръжения.

От тавана висят телфери и куки за вдигане на големи тежести. Остин и Завала плуват през басейна към подводницата, която е извадена на сух док. Според Остин дължината й е между сто и сто и тридесет метра. Качват се на борда и я проучват от единия край до другия. Палубата зад кулата е с необикновен дизайн — плоска, дълга и наклонена. Качват се на кулата и отварят люка. Отвътре се разнася застояла миризма на готвено, немити тела и нафта.

Като специалист по подводна технология, Завала влиза пръв, докато Остин наблюдава. След малко Джо се връща.

— Няма никого у дома — съобщава той с еклив глас в огромното помещение.

— Нищо?

— Не съм казал това. — Завала му подава бейзболна шапка в морско синьо. — Намерих я в кубрика.

Остин разглежда извезаните отпред бели знаци „NR-1“.

— Това повдига повече въпроси, отколкото дава отговори — решава той.

— Самата лодка обаче — казва Завала, — не представлява никаква загадка. Дизел, конструиран за изпълнение на специални задачи. Няма въоръжение. Навярно е доста бърза на повърхността и с добра маневреност под водата. Палубата е модифицирана, с цел да се пренасят големи товари — може би потопяеми апарати.

— Нещо като нашата NR-1?

— И като нея. Но защо са заварили входа?

— Повече нямат нужда от нея. Какъв по-добър начин да скрият уликите? Дали пък няма да открием собственика на тази шапка? — И Остин я пъха под бельото си.

Убедили се, че подводницата няма намерение да им предостави никакви други сведения, те тръгват да обикалят басейна по ръба. Скоро стигат до снаряжението си. Железопътни релси водят към яки стоманени двери, високи около четири метра. В едната от тях е изрязана врата с нормални размери за преминаване на хора. Завала натиска дръжката.

— Виж ти късмет — отключена е.

— Не се радвай прибързано. Да не се окаже гостоприемно отворена от паяка врата към паяжината?

— Няма проблем — отвръща Завала и прикрепя кобура на своя девет милиметров Heckler & Koch VP-70М към дръжката на пистолета, което му дава възможност да пуска редове от по три куршума от рамо. — Взел съм препарат против насекоми.

Остин също вади от кожения кобур своя запас от пестициди. Неговия Ruger е изработен по специална поръчка от компанията „Боуън Класик Армз“ и стреля с тринадесет милиметрови дебели мощни патрони. Дланта му усеща чирените, изработени от специално южноамериканско дърво. Дебелият ствол е само десет сантиметра дълъг, но ударната мощ на изстрелите е чудовищна.