Огнен лед

— Много години. В онези времена тук имаше много лодки: руски, турски, че даже и български. Имаше много риба. Никой не ни закачаше. После изведнъж се изтърсиха руснаците, с патрулни катери и картечници. Казаха ни, че районът се обявява за защитен и ще застрелят всеки, който се появи насам. Някои не повярваха на заплахата и наистина бяха убити, а останалите се подчинихме на заповедта. Работим далеч от брега — там не ни закачат. Понякога виждаме перископи. Един път, недалеч от лодката ми се появи огромна черна маса.

— Кула на подводница?

— Сигурно е искал да се огледа по-добре — кимва Кемал. — После Русия се разпадна. Подводниците спряха да идват. Всички разправят, че флотът на руснаците е ликвидиран. Един ден реших да рискувам. Проследих рибен пасаж отблизо. — Той държи пред себе си невидимо кормило, за да онагледи действията си. — Готов бях да избягам всеки миг. Но никой не ме спря. От този ден си ловя из тукашните места без страх. — Той свива рамене.

— Когато журналистите поискаха да отидат там с Мехмед, аз си казах: „Че да вървят, не е кой знае какво.“

— Слизал ли си на брега?

— Не. Там нямам никаква работа. Преди да убият Мехмед. Но сега имам.

Историята на Кемал подкрепя наученото от Леахи. Според ЦРУ, изграждането на базата е започнало през петдесетте години. Един U-232 заснел местността. САЩ държали базата под око. Турското разузнаване потвърдило движението на подводници в района. Американски подслушвателни станции установили, че базата се намира под флага на Черноморския флот, с командване в Севастопол. Изследователската станция е била изградена, за да извършва морски проучвания, в услуга на подводниците.

Военната дейност намалила своя обем след края на Студената война. Обеднялата нова руска държава затваря базата, също както някои остарели армейски инсталации биват ликвидирани и в САЩ. Изследователската станция е напусната. ЦРУ би могло да спести милиони, давани за разузнавателни данни, стига да си бе поговорило навреме с Кемал и неговите приятели. За съжаление, в едно отношение турчинът греши — базата не е пуста. Тази грешка струва живота на братовчед му.

Когато „Торгут“ е на около километър от брега, Остин нарежда да се пусне котва. След малко се разнася дрънчене и гемията опъва затрептялата котвена верига. Когато котвата плясва върху водната повърхност, Кемал отива да провери траловете33.

Откъм другата страна на лодката се задава Завала, който е подготвял екипировката за гмуркане.

Остин хвърля поглед към смачканата пура в зъбите му.

— Както виждам, крадеш от тютюна на капитана — отбелязва той.

— Той настоя. Не исках да го обиждам. — Завала измъква пурата и я отдалечава на ръка разстояние. — Според мен, това се произвежда от стари автомобилни гуми, но аз започвам да привиквам. — Той потръпва. — Всичко е готово за потапяне.

Остин го следва към десния борд, където кърмовата рубка ги скрива от евентуален поглед откъм брега. Върху тясната палуба акуратно са подредени два дихателни апарата с по две бутилки, колани с тежести, качулки, ръкавици, ботуши и плавници, както и два професионални костюма „Викинг“, изработени по натовски стандарти. Слънчевите лъчи се отразяват от плексигласовата повърхност на две водолазни торпеда, използвани за бързо придвижване под вода. Оформените като ракети превозни средства достигат скорост от осем километра в час, а акумулаторите им позволяват да се движат без прекъсване в течение на час.

Двамата се намъкват във водолазните костюми, помагат си един на друг при нагласяване на снаряжението и проверка на действието му. После приближават парапета с характерната за леководолази на суша тромава походка.

— Нещо да питаш, преди да потеглим? — обажда се Остин.

Завала хвърля черната пура през рамо.

— Планирай потапянето и потопи плана. Гмурни се. Огледай се. Излез. Бъди нащрек. При нужда импровизирай.

Присмехулната сбита характеристика на Завала може да се приложи с успех към всички ръководени от Остин мисии. Остин е убеден привърженик на простотата в предварителната планировка, защото колкото по-усложнена е тя, толкова повече са възможностите за провал. От собствен опит знае, че не е възможно да се предвидят всички ситуации при оскъдни изходни данни. Мускулестото му тяло е покрито с рани — вечен спомен от случаи, в които за пореден път е ставало ясно, че и най-добре подготвената операция може да вземе най-неочакван обрат. За всеки случай, те носят оръжие и достатъчно муниции. Имат и средства за връзка, макар в дадения случай, ползата от тях да не е кой знае каква. Те нарушават територията на чужда държава. Изпаднат ли в беда, двамата могат да разчитат само на себе си.

— Забрави нещо — казва Остин.

Завала го поглежда.

— Пази си задника ли?

— ПСЗ не бива да се заправя никога. Но имах предвид друго. Да не забравяме, че не играем в „Мисия невъзможна“. Не сме отряд самоубийци. Ние сме просто двама любопитковци, които не смятат за унизително да се завърнат заедно със собствената си кожа, по възможност върху самите тях.