Огнен лед

— Не съвсем. — Дженкинс връща на екрана профила на вълната. — Моделирах нашата вълна. Доста грубо — дори и при най-точни данни, моделирането на морска вълна е сложна работа. Вземат се предвид височина, маса, разрушителна сила и прочее. После идват специфичните особености на брега, които влияят върху крайния резултат. Необходимо е да се отчете и ефектът от последвалите вълни.

— Звучи малко невъзможно.

— Почти. Но не съвсем. Преди няколко години учените прибягнаха до компютърно моделиране, за да разкрият загадката на гибелта на древната критска цивилизация. Това тук е карта на бреговата линия на щата Мейн. Това е пристанището. Най-тежък е бил ударът на десетина километра оттук — рибари видели водните талази да прехвърлят скалите при Нюкомб.

Шефът подсвирва.

— Те са близо двадесет метра високи.

Дженкинс кимва и сочи екрана. Една стрелка на него сочи брега.

— Основната сила на вълната е била насочена северно от тук, така че независимо от моето предупреждение, нещата биха изглеждали иначе, ако не беше така. Не знам дали дори тази къща би останала на мястото си.

Полицаят побледнява.

— Значи, щеше да смете целия град.

Дженкинс се навежда напред и вперва поглед в екрана.

— Това е учудващо — виж колко направо върви. Сякаш дете си прави вълнички в леген.

— Тук ли се е зародила? — пита шефът и сочи с пръст.

— Да. Според изчисления, направени въз основа на второстепенни данни.

— Изкарал съм курс по обработка на второстепенни данни — нямаш представа до какви изводи може да се стигне, след анализ на състоянието на смачкани калници и следи от гуми.

— С голяма доза увереност мога да твърдя, че вълната се е зародила на около двеста километра източно от нас.

— Какво ще правиш сега?

Врата на Дженкинс се е схванал от напрежение.

— Най-напред ще запаря чай. След това ще те опердаша на шах.

13

Черно море

Рибарската гемия „Торгут“ приближава руския бряг, а Остин го оглежда през мощния си японски бинокъл, снабден с жироскоп за стабилизиране. Дебне за всеки детайл, който би бил в несъответствие с околната среда. Голият бряг изглежда спокоен. Вятърът и вълните са заличили всякакви следи от животни и хора. Зелени китки нова растителност стърчат сред обгорелите стебла на степната трева. Трудно е да си представи човек смъртоносната игра, в която бе принуден да участва само преди броени дни, на фона на тази мирна картина.

Плажът е дълъг около километър и половина, а от двете му страни стърчат два носа като облегалки на кресло. Ако се изключи скалата, изваяна от вятъра и водата като старец, местността не се отличава с някакви особености. Над дюните виси влажна мъглица. Остин си спомня, че зад тях пясъкът се спуска към изоставените постройки, а след тях се простира гола равнина чак до гората, която бавно се издига по склоновете на преливащи един в друг хълмове.

Миризма като от горящо конопено въже дразни обонянието му и той оставя бинокъла, за да обърне поглед към капитан Кемал. Капитанът измъква смачкана черна цигара измежду пожълтели от никотин зъби и сочи с нея към брега.

— Как ви се струва, мистър Остин?

— Тихо като в гробница, капитане.

— Чак такова спокойствие не ми се нрави. — Изпуска две струйки дим през орловия си нос. — Когато бях контрабандист, никога не се доверявах на такова спокойствие. Че даже и птици няма. Наистина ли искате да слезете там?

— За съжаление нямаме кой знае какъв избор. Надявах се мъглата да се изпари до пристигането ни.

Кемал се вглежда в брега.

— След час… може би два…

— Твърде дълго. Ще действаме сега.

Капитанът запраща цигарата във въздуха, а тя изпуска малко облаче искри.

— Хората са готови.

Остин кимва, като си мисли за разговора между него и Кемал по пътя за насам. Попитал го бе, дали познава руския моряк, продал скицата на базата на Каела Дорн.

— Казва се Валентин — отвръща рибарят, без миг колебание. — Рибарите го използват, когато имат нужда от допълнителна работна ръка. Мис Дорн му е платила прекалено висока цена за „голямата“ тайна. Тя е известна на всеки рибар в околността.

— Хората са знаели за съществуването на базата?

— Че разбира се. — Тънките устни на Кемал се отпускат в усмивка. — Рибарите знаят всичко. Ние наблюдаваме времето, водата, птиците, другите лодки. — Докосва ъгълчето на едното си око с показалец. — Не си ли отваря човек очите, лесно попада в беда.

Разкритието на Кемал не изненадва Остин. Често му се случва да работи с наети от НАМПД рибари в различни части на света и добре знае, че всички са изключително прецизни наблюдатели на онова, което се случва под вода, на вода и над водата. Истинският рибар трябва да бъде комбинация от биолог, метеоролог, механик и моряк. Самият му живот е в зависимост от количеството знания и умението да ги ползва. Като бивш контрабандист, Кемал е по-ефикасен от обикновения моряк.

— От колко време кръстосвате тези води? — пита го Остин.