Огнен лед

— Сърцето ми принадлежи на НАМПД — отвръща Остин, с ръка на гърдите. — Което ни приближава към причината за моята визита: ще имам нужда от помощ при пълно отсъствие на въпроси.

Капитанът накланя глава. Знаят се с Остин от дълги години и той не помни случай Кърт да си е оставил магарето в калта.

— Ще направим каквото е по силите ни, стига да не се излагат на опасност „Арго“ или хората му.

— Няма. Трябва ми само малко екипировка под наем.

Остин излага списъка на желанията си и моли да се пренесат нещата на борда на „Торгут“. Няма да има спънки в това отношение, убеждава го капитанът. Докато дава необходимите разпореждания, Остин се връща в каютата си и включва своя лаптоп. Свързва се с операторите на частен търговски сателит и иска снимки на определен участък от руското черноморско крайбрежие. Разглежда ги с голямо внимание, но не е изненадан, че не открива на тях нищо особено. Не е и очаквал Съветите да изложат на показ секретната си база.

Избира номер на мобифона си. В САЩ е още рано, но той знае от опита си в ЦРУ, че Сам Леахи е вече в своя кабинет.

— Как е времето в Ленгли? — интересува се Кърт, когато чува металния глас на Леахи в слушалката.

Кратка пауза.

— Сбъркал си номера, братче. Ако ти трябва прогноза за времето, звънни в НАМПД. Тамошните умници знаят всичко, което може да се знае на този свят.

— Почти всичко, Сам. Точно заради това те търся.

— Знаех си, че все ще се върнеш някой ден в Компанията с подвита опашка. Как си бе, морски вълк?

— Добре съм. Още ли те държат вързан за бюрото?

— Още малко. Пенсията е след половин година. После наемам рибарски кораб в Чизъпик. Мога да те взема за старши помощник, в случай че решиш да се измъкнеш от играта на котка и мишки във Вашингтон.

— Звучи примамливо. Имай ме предвид, но в дадения момент имам нужда от малко информация. Какво знаеш за съветските бази за подводни лодки?

— Много широко поставен въпрос. Малко по-конкретно?

— Ами, материалните им характеристики.

— Преди всичко, те са огромни. Трябва да са в състояние да приютяват бебчета от рода на „Тайфун“, който е дълъг точно сто шестдесет и седем метра. Ширината му е двадесет и пет метра. Всяко от тези чудовища има по двадесет ядрени ракети. В желанието си да ги осигурят, дори срещу ядрена атака, убежищата са строени под много дебел пласт скали. В това отношение са следвали примера на немските подводничари, чиито убежища са издържали успешно бомбардировките на съюзниците. Като правило, дълбаят тунел под много висок хълм, а после изграждат в скалите край него докове за лодките.

— Имаш ли данни за местоположението на тези съоръжения?

— Не е трудно да си ги доставя.

Остин долавя скрито условие в отговора.

— Много ще съм ти задължен, ако изровиш каквото можеш.

— Нямай грижа. Голяма част от тези сведения са така и така вече разсекретени. Но няма да забравя обещанието ти за рибарския кораб.

Остин въздъхва с облекчение — очаквал е да му поискат преминаване през официалните канали за връзка.

— Ти се погрижи за стръвта, аз ще донеса бирата.

Остин съобщава адреса на електронната си пощенска кутия, благодари още веднъж и затваря. Работи с компютъра по някои логистични проблеми на експедицията, после излиза, за да провери как върви подготовката. Исканите съоръжения са подредени в сандъци и готови за транспортиране. Очакват камиона, който ще ги откара до „Торгут“. Остава само да пристигнат другите. Остин не чака дълго. Докато преглежда инвентарния списък, звъни Завала и казва:

— На летището сме.

— Какво ви забави толкова?

Завала въздъхва шумно.

— И това ми било благодарност. Знаеш ли, че ме изтръгна от обятията на най-красивата жена на планетата?

— Всяка жена, с която си се забърквал, е била най-красива на планетата.

— Виждаш ли — късметлия съм си аз.

— Някой ден ще ми бъдеш благодарен, че съм те отървал от хомота на брака.

— Брак ли! Ама че идеи имаш. Да не съм я чул тази дума!

— По-късно ще обсъдим любовния ти живот. След колко време ще бъдете на борда?

— Гемей търси такси, а Пол мъкне багажа навън. Преди да си казал по букви К-о-н-с-т-а-н-т-и-н-о-п-о-л, ние сме там.

След около час, Завала и двамата Траут пристигат в хотела. След кратки приветствия по повод срещата, Завала казва:

— Не че има кой знае какво значение, но се питахме, дали пък няма да ни съобщиш причината, поради която хукнахме като щури от другия край на света?

— Липсваха ми усмихнатите ви физиономии.

— Точно така. И затова ме накара да ти домъкна пищова, както и собствените си средства за изпращане на метални предмети.

— Признавам, че имам и други съображения, но не лъжа, като казвам, че ми липсвахте.

Остин оглежда членовете на групата за специални задачи и с удоволствие се хили срещу нетърпеливите им физиономии. След това започва да излага своя план.

12

Роки поинт, щат Мейн