Огнен лед

— Красивата репортерка дойде при мен снощи. Каза, че ще се погрижат за вдовицата на Мехмед. Парите няма да върнат Мехмед, но са повече отколкото би спечелил за цял живот. — Той клати в почуда глава. — Аллах е велик.

— Звънях в хотела й, но ми казаха, че е напуснала.

— Замина за Париж. Иска да ме наеме отново, но първо ще иска разрешение от шефовете си.

Остин посреща със смесени чувства новината за заминаването на Каела. От една страна, съжалява за пропуснатата възможност да я опознае по-добре, но от друга, си дава сметка, че такава връзка би отклонила вниманието му от поставената задача.

— Каза ли нещо друго мис Дорн?

— Разказа ми какво е станало с Мехмед. Каза, че някакви конници стреляли срещу тях и убили моя братовчед. — Той смръщва вежди. — Отвратителни хора. Мехмед не е обидил жива душа.

— Да, такива са. Отвратителни.

— Каза ми и как сте ги нападнал със самолетчето си. Колцина убихте?

— Не се знае — открихме един труп.

— Добре. Имате ли представа кои са тези хора, дето го убиха?

— Не, но имам намерение да науча.

Кемал вдига вежди.

— Ще отидете отново там?

— Стига да намеря лодка за целта.

— Но нали разполагате с големия кораб на НАМПД?

— Не може да се използва държавен кораб. — Остин оглежда отново „Торгут“. — Трябва ми съд, който да не привлича вниманието.

Капитанът разбира.

— Нещо като рибарска гемия, може би?

Остин се смее.

— Да, именно нещо като рибарска гемия.

Кемал гледа известно време Остин в очите, после става и се отправя към кормилната рубка. Връща се с голяма бутилка и два очукани филджана за кафе. Изважда тапата, пълни щедро чашите и подава едната на Остин.

— Бог да прости Мехмед.

Чукват се и Кемал поема щедра глътка, сякаш силната напитка е изворна водица.

По характерната остра миризма Остин разбира, че това е силната турска напитка ракъ. Макар да няма навика да се сближава с алкохола преди пладне, той не иска да бъде неучтив. Внимателно поема глътка от огненото питие и докато то се стича в гърлото му, си мисли, че вероятно такова е усещането и при поглъщане на счупени стъкла.

Кемал глътва още един път и за радост на госта си, оставя чашата настрана.

Втренчва поглед в Остин.

— Защо искате да се върнете там? Нали могат да ви убият?

— Има такава възможност, но това не означава, че непременно ще се случи. Миналия път нямахме нито информация, нито оръжие. Сега няма да е така.

Кемал обмисля отговора. Остин отбелязва със задоволство, че капитанът не е по прибързаните решения. Това хладнокръвие може да се окаже от изключителна полза в даден момент. Турчинът се вторачва във филджана си.

— Чувствам се отговорен за станалото с Мехмед. Аз го пратих с екипа, та да изкара някоя пара.

— Никой не би могъл да предвиди онова, което стана.

— Прав сте, разбира се. Толкова пъти съм рибувал в района, без да ми се случи нищо лошо.

— Бихте ли отишъл отново там?

— Не и за пари.

Остин е разочарован, но не и изненадан.

— Разбирам, капитане. Но не забравяйте, че начинанието може да се окаже много опасно, независимо колко добре ще се подготвим.

— Не ме е страх — отвръща Кемал и плюва върху палубата. — Но пари не искам. Ще ви се отплатя за услугата, която направихте на близките ми, като убихте онази свиня. — Спира възражението на Кърт с вдигната длан. — „Торгут“ е на ваше разположение — добавя той с апломба на човек, който предлага току-що слезлия от стапела „Титаник“.

— Не сте ми задължен по никой начин.

Капитанът издава брадичка напред. Като премерва всяка дума, за да не бъде разбран криво, той заявява:

— Мъжете, които убиха братовчед ми, трябва да си платят. Тези работи не са ми съвсем чужди. Като младеж се занимавах с контрабанда. Никога не са ме залавяли. — Тупва с пета по палубата и се усмихва гордо: — Два дизела. Трийсет възела скорост. Кога тръгваме?

— Очаквам трима да пристигнат от САЩ още днес. Какво ще кажете за утре призори?

— Лодката ще бъде заредена и готова.

— Ами екипаж? Не ми се ще да излагам на опасност още хора, след онова, което стана с Мехмед.

— Ще взема двама от най-близките си приятели. Ще ги предупредя за опасността, та да си направят хубаво сметката. Но не се съмнявам в отговора им — и двамата са също братовчеди на Мехмед.

Двамата стискат ръце за скрепяване на споразумението. Остин обещава да се яви с изгрева на слънцето. Успява да се измъкне, преди на Кемал да хрумне, че още една глътка ракъ ще заздрави допълнително техния договор. Главата му се върти от силния алкохол, но по обратния път към „Арго“ свежият морски бриз успява да я поизбистри. Качва се при капитан Атууд на мостика, където той изучава някакви карти.

— Как е телевизионната звезда? — интересува се Кърт.

— Сигурно ти е известно, колко съм непринуден пред окото на камерата — отвръща Атууд. — Е, признавам — продължава той с усмивка — прекарах си чудесно с тези откачалки от телевизията. Сигурно ще изрежат кадрите, в които зяпам като отнесен подир мис Дорн.

— Не можеш да им се сърдиш.

— Нито пък те на мен! Изненадан съм от липсата на атака от твоя страна. Да не си загубил тонуса си?