Огнен лед

Изображението върху огромния компютърен монитор наподобява профил на много голяма костенурка. Лирой Дженкинс шава с мишката, докато той се сплесква, сякаш отгоре му е минал тир. Дженкинс извършва някои изчисления, въз основа на излезлите на екрана данни, след което избухва в серия специални псувни, които обикновено пази за преплетени въжета на рачилата. Извръща се от екрана и обръща стола към широк панорамен прозорец. Разположена на върха на висок хълм, високата бяла дъсчена къща предлага уникален изглед към пристанището и проснатото зад него море.

В пристанището ври и кипи. Пристанищни съоръжения събират останки, за да ги натоварят в чакащи на опашка камиони. Пристанищни самоходни кранове, които се използват обикновено при зазимяването на яхти на сушата, сега внимателно подреждат една до друга останките от плавателни съдове, за да бъдат прибрани от собствениците им. Огромни кранове са пристигнали, за да извадят от водата отломъците на мотела.

Лодката на Дженкинс е привързана в началото на пристана, заедно с тези на останалите късметлии, които са били вън от пристанището по време на бедствието. Дженкинс разтрива очи и отново се обръща към компютъра, за да въведе още данни.

След малко поклаща глава в недоумение. Опита различни методи на моделиране, въведе най-разнообразни данни и все пак нито един от изводите му не се вписва в нормите на разумното мислене. С благодарност долавя звънеца на входната врата. Показва се в коридора и се провиква:

— Влез!

Вратата се отваря, за да пропусне в къщата Чарли Хоз.

— Не те притеснявам, надявам се? — пита шефът на полицията.

— Хич даже. Ела горе! Тъкмо се пипкам с компютъра.

Началникът се качва на горния етаж и влиза в кабинета.

— Добре си я подредил къщурката — одобрява той, като обхожда с поглед акуратно подредените шкафове и кантонерки.

— Благодаря, Чарли. Ще ми се аз да съм го направил. — Поема поставена в рамка снимка на хубава жена на средна възраст, която се усмихва срещу обектива, изправена зад кормилото на някаква яхта. — Мери знаеше, че ловът на омари няма да задоволи изцяло интелектуалните ми нужди. Разполагането на кабинета в мансардата е нейна идея. Знаеш каква беше — от свинско ухо кесия съшива.

— Освен това, успя да се оправи донякъде и с дивия ти характер.

Дженкинс се смее.

— Това си е цяло чудо, като се знам колко пари струвам. — Отново поглежда през прозореца. — Тези там май напредват.

— Да, справят се добре. Имаше известни страхове за разливи на машинно масло от разбитите лодки, но природозащитниците решиха и този проблем. Имах нужда да се измъкна поне за миг от журналистите. А и от застрахователни агенти не можеш вдигна глава. Какво правиш с този компютър? — сочи с глава полицаят.

— Опитвам се да осмисля нещата. Седни и виж! Може да ми помогне детективската ти интуиция.

Независимо от селяндурското си поведение, шефът не е за подценяване. Хоз има магистърска степен по криминалистика. Отговаря със скептично сумтене, придърпва една табуретка до Дженкинс и се вторачва в монитора.

— Това, дето прилича на бременна змия, какво е?

Дженкинс вдига вежда.

— Ти би станал истинска находка за Роршах.31 Нищо ли не знаеш за цунами?

— Със сигурност знам, че не искам никакви да ги виждам, докато съм жив.

— За начало бива. Нека ти изнеса безплатна лекция. — Той изписва на лист хартия „цу“ и „нами“. — Това са японски думи, които означават съответно „пристанище“ и „вълна“. Терминът е приет на една международна конференция през 1963 година, за да се избегнат двусмислици.

— Чувал съм да ги наричат приливни вълни.

— Такова е популярното им наименование, но то не е точно. Приливите са явление, свързано с гравитационни сили, като тези на луната и планетите. Ние, учените, също направихме грешка: нарекохме ги „сеизмични“, което внушава мисълта, че се пораждат от земетресения. Но земният трус е само една от възможните причини.

— Мислиш, че онези вълни бяха резултат от земетресение?

— Да. Не. Може би. — Той се смее на озадачената физиономия на началника и откъсва лист от тефтерче. — Виж сега — това е морското дъно — обяснява Дженкинс, като разполага листа хоризонтално. — Земетресението е феномен, при който тектонични пластове се разместват и нарушават релефа на дъното. Внезапно надигналите се земни маси изтласкват нагоре съответни количества вода, която, на свой ред, се стреми да възвърне състоянието си на равновесие.

— Не следвам мисълта ти.

Дженкинс се замисля за миг.

— Същото е като при Джо Джонсън, градския пияница, след нощна обиколка из кръчмите. Той се люлее и криволичи, понеже алкохолът е нарушил чувството му за равновесие. Непрекъснато се стреми да не се отклонява от маршрута, но понякога се блъска в нещо и пада. — Дженкинс се мръщи. — Е, недодялана аналогия, но…

— Схващам картинката.

— Представи си, че Джо е тази надигнала се водна маса, а нещото е крайбрежието на Мейн. Разликата се състои в това, че докато „нещото“ си изпати здравата, на Джо му няма нищичко.

— Защо не всяка вълна е потенциална прилив… искам да кажа цунами?