Огнен лед

— Знаех си, че полицаят ще заговори в теб. Има две причини за това. Време и разстояние. Обикновените вълни блъскат брега през пет до двадесет секунди. При цунами този интервал се движи от десет минути до два часа. Разстоянието между две поредни вълни се нарича „дължина на вълната“. При обикновените вълни, тя е сто до триста метра, докато при цунами — петстотин мили и нагоре.

— Случвало ми се е да видя обикновени вълни с доста внушителна разрушителна сила.

— И на мен. Но обикновената вълна има кратък живот и скорост, не по-голяма от тридесетина километра в час, докато цунами се движи със стотици, за да набере огромната си мощ. Колкото по-дълбоко е морето, толкова по-бързо се движи вълната. Ето защо цунами може да се носи с близо хиляда километра в час в открито море, макар корабите да не я усещат, а от въздуха да не се вижда. Ще ти дам един пример. През 1960 година трус на морското дъно край Чили изпраща огромна вълна в Тихия океан. Висока е не повече от метър. Когато след двадесет и два часа удря бреговете на Япония, тя е висока шест метра и причинява смъртта на двеста души. Дни наред върлува из тихоокеанския басейн, като размазва всеки бряг, до който се докосне.

— Щом в океана е малка, как разбра, че ще стане нещастие?

— Ловях на сравнително плитко място. Вълната забави ход, когато срещна плитчината и започна да се издига. Скоростта й намаля, но огромната й енергия остана. Тя трябва да намери някакъв отдушник. Когато вълната наближи брега, мишлето се превръща в огромен звяр. В някои случаи се разбива на поредица вълни, в други се превръща в нещо като стълбица. В състояние е да изтегли водите и да оголи дъното, а после да ги изплюе обратно.

— Точно така стана и тук. Сякаш някой засмука цялото пристанище в един миг.

Дженкинс кимва.

— Цунами представляват забележителен феномен. Рифове, заливи, речни устия, релеф на брега — всичко това се отразява на характера на вълната. Тя може да се издигне до тридесет и повече метра, но може да смете брега и без това. Всичко зависи от характера на препятствията по нейния път. Цунами е в състояние да мине покрай двата бряга на висок нос, за да причини щети върху отвъдния бряг на остров. Особено опасно става, когато огромните водни маси се окажат притиснати в тясно пространство. — Посочва през прозореца вливащата се в пристанищното езеро река. Високите й брегове са цели зарити от останки. — Могат да продължат пътя си по речни корита, както е станало в нашия случай.

— Добре, че построените от Фред Шрегър жилища не бяха още заселени, иначе вместо дървении, сега щяхме да вадим трупове от пристанището. Страхотен късмет извадихме, че си усетил вълните и си разгадал характера им.

— Повече от късмет. — Дженкинс вади на екрана карта на света, с насочени в различни посоки стрелки. — През последното десетилетие на двадесети век, цунами са причинили смъртта на повече от четиристотин души, както и щети за много милиарди долара. — Той чука по стъклото с пръст. — Това тук става в Папуа, Нова Гвинея. Истински ужас. Вълната е висока петнадесет метра, когато попада върху плитчина, на около тридесет километра от брега. След няколко минути загиват над двеста човека.

Преминава към моделиране.

— Това тук възпроизвежда родена от земетръс вълна, която удря японско село в 1923 година.

— Не искам да изглеждам тесногръд, но все пак тук става дума за атлантическото, а не за тихоокеанското крайбрежие, а също така — за брега на Мейн, а не за този на Япония.

— Възможно е и тук да имаме някои по-слаби трусове, но по принцип имаш право. Затова и се заех да търся други възможни причини. В по-редки случаи се наблюдава цунами, причинена от свличане на земни пластове. После, имаме вулканична дейност и последици от падане на големи метеорити.

— Нямаме много действащи вулкани насам, доколкото знам.

— Благодари богу за това. Кракатау вдига тридесет метрови вълни и убива хиляди хора в 1883 година. Ако в средата на Атлантика се тресне метеорит, с диаметър осем километра, вдигнатата от него вълна ще затрие цялата горна част от източното крайбрежие на САЩ, а от Ню Йорк ще останат само спомени.

— Остава свлачището.

— Нека ти покажа нещо. Това е залива Измит в Турция. Имало е свличане, което вдига вълна с унищожителна сила.

— Какво предизвиква свличането?

— Земетресение. — Дженкинс се усмихва. — Знам, че прилича на въпроса, кое идва по-напред — яйцето или кокошката. Най-общо казано, свличането се предизвиква от земетресение. И тук възниква нашият малък проблем: свличане има, но земетресение — не.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Говорих с обсерваторията в Масачузетс. Те следят сеизмичната дейност в района. Установили са свличане, но никаква следа от предхождащо го земетресение. Малко преди да усетя вълната, дочух страхотен подводен тътен. Очевидно е имало раздвижване на морското дъно, източно от брега на Мейн, но без разместване на тектонични плочи. Говорих с всички водещи специалисти в тази област — никой не е и чувал за подобно нещо.

— Значи сме наникъде.