Огнен лед

— Така. А сега ни покажи континенталния шелф на Мейн!

Тримата наблюдават неравния бряг на щата, проснат от Канада до Ню Хемпшайър. Встрани от брега, се появява крива линия, която преминава през алените петна.

— Може ли — обажда се Дженкинс, — да покаже Роки пойнт?

Синьо цветче отбелязва местоположението на родния му град, а в десния долен ъгъл на екрана, се появява аерофотоснимка, на която личат заливът и вливащата се в него река.

— Не е зле — отсъжда Дженкинс.

— Благодаря! — мърка безтелесният глас.

Дженкинс съобщава координатите на лодката си от мига, в който усети гигантската вълна. На холографската картина се появява силует на рибарска лодка.

— А сега ни трябва диаграма, която показва главните разседи по дъното.

Появява се паякообразна белезникава мрежа.

Лодката попада между Роки поинт и една голяма цепнатина, източно от града.

Йегър казва:

— Отлична работа, Макс! Докато си настроена на вълна профили, нека видим континенталния шелф, в района на най-силния трус!

На екрана се появява разрез на морското дъно, с една вълнообразна черта, която показва морската повърхност. Континенталният шелф се спуска рязко към дълбочината. Ръбът на шелфа е разсечен от дълбок разсед, разположен перпендикулярно на брега. Той пресича и огромно алено петно.

— Ето го и нашето място! Покажи ни какво става, когато бъде освободен метанов хидрат!

Към водната повърхност се издига облак газ. Морското дъно, по протежение на ръба на шелфа, се огъва надолу. Морската повърхност над това място хлътва. Водните маси се втурват да запълнят празното пространство и над повърхността се надига огромна вълна, която се понася по нея.

— Ето го генезисът на цунами! — отбелязва Рийд.

— Искам да опитам нещо — казва на свой ред Йегър. — Нали чу какво каза доктор Дженкинс за замерванията по скалата на Рихтер. Би ли ни представила симулация на станалото?

Линията, изобразяваща водната повърхност се нагъва и от епицентъра тръгва концентрична вълна. Макс увеличава само тази нейна част, която се носи към Роки поинт. Когато приближава града достатъчно, компютърът показва само него, в едър план. Вижда се как вълната нахлува в пристанището, срещу течението на реката и как залива брега.

Без да я молят, Макс разделя екрана и показва разрез на вълната. Цунами се надига, когато стига плиткото, надвисва като нокти на граблива птица и се стоварва върху заспалото пристанище. В залата цари гробовна тишина, а Макс повтаря и повтаря сцената, с различна скорост.

Йегър се размърдва на стола си и казва:

— Някакви забележки, господа?

— Установихме ефекта — казва Дженкинс. — Остава въпросът, дали причината е дело на човешка ръка.

— Случвало се е вече — казва Рийд. — Нали споменах за нефтената платформа, която се е разбила, поради невнимателно сондиране.

— Макс, знам че си работила усилено, но ще те помоля за една услуга!

— Да, доктор Дженкинс?

— Благодаря. Върни се към картата на източното крайбрежие и ни покажи райони, подобни на тези край Мейн!

Картата се появява отново, с пулсиращите си алени петна, с различна форма и размери. Най-големите са край Нова Англия, Ню Джърси, Вашингтон, Чарлстън и Маями.

— Моля те, Макс, покажи какво би се случило, ако ръбът на шелфа се огъне точно над най-големите залежи.

За няколко мига, над епицентровете се надигат вълни, високи десет метра, които връхлитат брега, заливат го на десетки километри навътре, нахлуват в заливи и срещу теченията на реките.

Очите на Рийд мигат често зад дебелите лещи.

— Сбогом, Бостън, Ню Йорк, Вашингтон, Чарлстън и Маями!

— Мет е смърт! — казва тихо Йегър. Забелязал недоумението на двамата по-възрастни мъже, той обяснява: — Стара хипарска поговорка, която предупреждава за опасностите от употребата на метамфетамини.

— Това е по-лошо от всякакви наркотици, приятелю! — отбелязва Рийд.

Дженкинс се прокашля.

— Има още нещо. — Разказва им за гигантския кораб, срещнат същия ден.

— Да не искате да кажете, че виждате някаква връзка между него и цунами? — пита Йегър.

Дженкис кимва.

— Забелязахте ли надписи по него?

— Да. Регистриран е в Либерия, както хиляди други, а на кърмата пишеше „Атамански изследовател II“. Проверих в речника. Думата означава казашки командир.

— Атаман? Сигурен ли сте?

— Да, говори ли ви нещо?

— Може би. Докога сте във Вашингтон, доктор Дженкинс?

— Нямам представа. Колкото се наложи. Защо?

Йегър се надига от стола си.

— Искам да ви запозная с някои хора.

27

Слънчевата светлина, проникваща през оцветените стъкла на високите до тавана прозорци, обагря острите черти на адмирал Сендекър в морско зелено и го кара да прилича на бронзова отливка на Нептун. От разположения на последния етаж кабинет, той има прекрасна гледка към официалните сгради на столицата. Потънал в размисъл, адмиралът стои прав пред прозореца и обхваща с поглед Белия дом, високия шпил на паметника на Вашингтон и купола на Капитолия, като граблива птица, която търси плячката си.