Огнен лед

— Но — добавя Уилкинс, — според някои най-нови проучвания, очертаната от тях хипотеза съвсем не е фантастична. Скалата под континенталния шелф в тези участъци е силно хигроскопична. Ако налягането върху нея достигне критични параметри, водата ще бъде изстискана. Все едно, че стъпваме върху балон. В този случай може да се получи хлътване на морската повърхност, последвано от надигане на високи вълни. Мои колеги в университета са моделирали такива вълни и твърдят, че възможността е доста реалистична.

— Такива свличания се получават при земетресение, нали? — пита Сендекър.

— Да, едно земетресение положително е в състояние да ги предизвика.

— Може ли да стане и на източното крайбрежие? — иска да знае Гън.

Уилкинс тупа с показалец свитъка диаграми пред себе си.

— Това тук дава отговор на въпроса. Континенталният шелф се проточва по цялото протежение на брега. На няколко места, той е разцепен от дълбоки разломи и опасността в тези райони е по-голяма.

— Може ли да се предизвика свличане и по друг начин?

— Не може да стане спонтанно. Повече от това не мога да кажа. Това е съвсем нова област в науката.

— Имах предвид, ако се получи освобождаване на метанов хидрат.

— Защо не? Ако хидратният слой бъде дестабилизиран, гигантски пластове наоколо могат да се раздвижат и да родят високи вълни.

Сендекър почти вижда как на устните на Уилкинс се оформя въпрос. Той прекъсва разговора.

— Благодаря ви, докторе! Както обикновено, оказахте неоценима помощ. — Изпраща учения до вратата, потупва го по гърба и още един път благодари. Връща се при останалите и казва: — Надявам се, че не се обидихте от тази моя покана към доктор Уилкинс. Исках да чуя и мнението на трета страна.

— От чутото обаче — казва Гън, — излиза, че е твърде възможно Разов да се е научил да предизвиква цунами. Вълната при Роки поинт е суха тренировка, ако ми позволите този израз. Ако догадките ни се окажат правилни, той е в състояние да причини гигантско по мащаби бедствие.

— Ключът се крие на борда на „Атамански изследовател“ — казва Остин. — Трябва да го открием!

— Ще трябва да направим нещо повече — намесва се енергично Сендекър. — Ще трябва да проникнем в него!

28

Роки поинт, щат Мейн

Преди голямата вълна да го удари, Роки поинт е типично мейнско градче, а живописното му пристанище и красиви къщи се появяват върху хиляди календари и пощенски картички. Спретнатата „Главна улица“ е като извадена от рисувана приказка. Обърнал сега поглед към града, от борда на лодката на Дженкинс, Остин си мисли, че той много прилича на онези картинки, в които трябва да се открият умишлено допуснати грешки. Много неща са сбъркани в тази картинка.

Прибрежните рибни ресторанти, рибарското пристанище и скандалният мотел отсъстват. От водата стърчат развалини, също като криви зъби. Оцветени в „дей-гло“62 шамандури означават местата на потънали съдове. Кранове свеждат чела над развалини по брега. Най-разнообразни дребни отпадъци се носят по водата.

Ако беше поетична натура, Остин би казал, че голямата вълна е отнела душата на града.

— Ама че бъркотия! — е всичко, което казва по въпроса.

— Можеше да е по-лошо — обажда се полицейският началник Чарли Хоз, който е застанал до Остин на десния борд.

— Да, ако се бе треснала ядрена бомба — съгласява се Кърт.

— Ъ-хъ — заключава полицаят, който не иска да остави последната дума на пришълец.

Остин се е запознал с Чарли преди няколко часа. Специален самолет на НАМПД е докарал него, Траут и Дженкинс до летище Портланд. Там ги очакваше шефът Хоз с полицейска кола, за да ги закара до Роки поинт.

След срещата при Сендекър, Остин се върна в кабинета си, за да разгледа под силна лупа сателитни снимки на „Атамански изследовател“. Макар и направени от хиляди метра височина, изображенията са ясни и контрастни. Виждат се дребни подробности. Лесно се разчита името на кораба, виждат се хора по палубите.

Остин остава поразен от приликата с „Гломар“, двеста метровия гигант, построен от Хауърд Хюз, по поръчка на американското правителство, за да извади потънала съветска подводница през 1970 година. Огромни кранове, също като на „Гломар“, стърчат нагоре, като сондажни кули на нефтена морска платформа.

Остин разглежда внимателно целия корпус, като обръща особено внимание на палубните участъци, близо до подемните съоръжения. Прави няколко скици и сяда в креслото си, със самодоволна усмивка. Измислил е как да се качи на борда. Идеята е свързана с много въпросителни, а реализацията й зависи от това, доколко ще успее да приближи кораба. Той ще изчезне, още при появата на някой от съдовете на НАМПД. Мисли известно време за случая с капитан Кемал и миг по-късно пита по телефона Йегър, къде се намира Дженкинс.

— Доктор Рийд го развежда из агенцията, в качеството му на VIP персона. След това ще го настани за нощувка, преди да отлети обратно за Мейн утре сутринта.

— Намери ги, моля те и ми звънни!