Читаем Огнен лед полностью

След няколко минути телефонът звъни. Остин разкрива плана си пред Дженкинс, като не се мъчи да крие опасностите. Жителят на Роки поинт не се поколебава нито миг. Когато Остин свършва с изложението на шантавата си идея, той просто казва:

— Ще направя всичко по силите ми, за да се докопам до гадовете, които съсипаха моя град!

Остин му заръчва да продължи обиколката си, докато той проведе няколко телефонни разговора. Най-напред се обажда в транспортната служба, за да провери дали има възможност за по-бързо придвижване. След това звъни на Траут в дома им в Джорджтаун. Обажда се Пол и Остин му обяснява обстановката.

Дженкинс от своя страна се свързва с рибарите, които все още разполагат с лодки и ги пита, дали биха помогнали за една работа. По идея на Остин, той им казва, че НАМПД се нуждае от съдовете им за провеждане на дълбоководно проучване. Като награда, освен щедрите парични суми, те ще получат и необходимите за възстановяване на пристанището средства, без да се минава по трънливия път на нормалното бюджетно финансиране.

Дженкинс се справя със задачата без усилие и когато напуска пристанището, подире му се нареждат още шест рибарски съда. Чарли Хоз настоява да ги придружи и Дженкинс го взема с радост на борда. Полицаят е бил професионален ловец на омари, преди да сложи пагона и още не е загубил моряшките си качества.

Малката флотилия заобикаля скалистия нос, който е дал името на града63 и се отправя в открито море. То е зелено като стъклена бутилка. Няколко малки облака висят в лазурното небе. Духа лек, западен бриз. Лодките държат курс на изток, после на юг, като се люлеят от вълните. На определени интервали, от НАМПД се обажда Гемей, за да предаде координатите на търсения кораб, следен от сателит.

Остин ги нанася върху карта на Залива Мейн — обширно водно пространство, отделящо брега на Мейн от извитата ръка на нос Код. Корабът мързеливо описва голяма окръжност. Гемей използва най-прост код за съобщенията си, така че всеки неволен слушател да ги приеме за обикновено рибарско дърдорене. Дженкинс и Хоз възпитано не протестират срещу начина, по който тя съсипва мейнския диалект. Но когато от говорителят се чува „гепих бая парче тон север — североизток от последните координати“, те не издържат.

— „Гепих“? — диви се Дженкинс. — Тя нали така каза — гепих?

Хоз също клати глава.

— Целият си живот съм прекарал по тези места и не знам някой да е казал „гепих“. Какво значи това?

Траут едва сдържа усмивката си. Като бъбри някакви извинения, той пояснява, че жена му е гледала много епизоди от „Тя пише за убийства“, които се заснемат в холивудска версия на мейнска къща. После сочи едно петънце на радара и възкликва възбудено:

— Ето го! Няма никакво съмнение!

Остин добавя надвесен над рамото му:

— Гепихме го!

Дженкинс увеличава скоростта. Останалите лодки правят същото. Това не е само проява на нетърпеливост. Дженкинс не се оставя да бъде заблуден от привидната кротост на морето. Той наблюдава с опитно око пенливите „зайчета“ по гребените на вълните, скъсените разстояния между тях, накъдрената повърхност на водата.

— Времето се разваля! — заключава той.

Остин отвръща:

— Чух прогнозата на автоматичната станция по радиото.

— На мен не ми трябва някакъв компютърен глас да ми каканиже, кога да чакам буря — казва Дженкинс с усмивка. — Човек трябва да знае как да разчита изпращаните му сигнали.

Откакто са излезли от пристанището, той не спира да наблюдава сгъстяването на облаците, както и промяната в цвета на водата, станала вече масленозелена. Вятърът ги е отнесъл няколко пункта на изток.

— Ако си свършим бързо работата тук, може би ще успеем да се приберем в пристанището, преди да се разрази бурята. Проблемът е в това, че ако морето се развали, може да се окаже опасно да теглим мрежата.

— Разбирам — отговаря Остин. — Двамата с Пол ще се приготвим.

— Няма да е лошо — обажда се полицаят Хоз, с неестествено за него напрежение в гласа. — Не сме сами.

Шерифът сочи огромна, тъмна сянка, която се извисява в събиращата се мъгла. Аморфната маса приближава и очертанията й се втвърдяват в силует на много голям кораб. Съдът е напълно черен. През надстройката му преминава единствен димоход. По цялата му палуба, стърчат като игли на таралеж множество кранове и други товароподемни съоръжения. Мрачната, светопоглъщата окраска на корпуса му придава зловещ вид, което не убягва на останалите рибари.

От говорителя се разнасят възбудени гласове. Един рибар казва:

— Господи, Рой, що за чудо е това? Прилича на плаваща катафалка.

— Направо си е гробище — добавя друг.

Остин се усмихва при тези думи. Ако някой ги слуша, ще разбере, че не са отрепетирани реплики. Дженкинс предупреждава колегите си да внимават, за да не се натресат в кораба. Те нямат нужда от предупреждения и се държат на почтително разстояние от чудовището. Остин определя скоростта му на около десет възела.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Презумпция невиновности
Презумпция невиновности

Я так давно изменяю жене, что даже забыл, когда был верен. Мы уже несколько лет играем в игру, где я делаю вид, что не изменяю, а Ира - что верит в это. Возможно, потому что не может доказать. Или не хочет, ведь так ей живется проще. И ни один из нас не думает о разводе. Во всяком случае, пока…Но что, если однажды моей жене надоест эта игра? Что, если она поставит ультиматум, и мне придется выбирать между семьей и отношениями на стороне?____Я понимаю, что книга вызовет массу эмоций, и далеко не радужных. Прошу не опускаться до прямого оскорбления героев или автора. Давайте насладимся историей и подискутируем на тему измен.ВАЖНО! Автор никогда не оправдывает измены и не поддерживает изменщиков. Но в этой книге мы посмотрим на ситуацию и с их стороны.

Анатолий Григорьевич Мацаков , Ева Львова , Екатерина Орлова , Николай Петрович Шмелев , Скотт Туроу

Детективы / Триллер / Самиздат, сетевая литература / Прочие Детективы / Триллеры