Огнен лед

Остин започва да реже, с надеждата, че клапата няма да е дебела колкото самия корабен корпус. Независимо, че корабът е неподвижен, около него се вихрят течения, които дърпат двамата насам-натам. Пол му помага да се задържи на място, но един особено мощен порив го обръща буквално на другата страна. Изпуска ръкохватката и когато инстинктивно прави опит да се залови с другата ръка, изпуска оксижена.

Траут се сблъсква със същия проблем, само че той изпуска кислородната бутилка. Двамата успяват да се заловят отново за магнитите, колкото да видят, как бутилката и все още запалената горелка потъват надолу.

В шлемофона на Траут гърмят всички моряшки псувни, които Остин е усвоил, през дългите години на съприкосновение с морето. След като изчерпва репертоара си, той съобщава очевидното:

— Изпуснах горелката.

— Ако не си забелязал, аз пък изтървах бутилката. Не знаех, че са ти известни толкова много изящни изрази.

Остин успява да се усмихне.

— Испанските ги знам от Завала. Извинявай, че те домъкнах чак дотук и то за нищо!

— Ако не ме бе довел под задника на това чудовище, сега щях да лепя тапети у дома, под надзора на Гемей. Имаш ли резервен план?

— Може би, ако почукаме, ще ни отворят. Или пък да изплуваме отстрани и след като открием висяща стълба, да се качим на борда.

— Надали ще стане.

— Ти ме попита за резервен план. Не си питал, дали ще стане или не.

Остин се готви за връщане, когато Пол надава вик на изненада и сочи с пръст право надолу.

Острият му поглед на рибар е доловил слаби светлини да се издигат от мрачните бездни. Приближаващият предмет става все по-голям. Двамата бързешком се дръпват от пътя му и увисват малко встрани. Предметът се превръща в малка подводница, която застава неподвижно, на около тридесет метра под дъното на кораба. Тя е ярко осветена.

— Да пукна, ако това не е NR-1! Какво ли прави по тези места?

— По-важно е, накъде се е запътила — отвръща Остин. — Хайде да се повозим!

Остин се гмурва към подводната лодка откъм кърмата. Той е влизал в подобен съд и знае, че отпред на кулата му има камера. Двамата с Пол се хващат за монтажните халки в задната част на корпуса и увисват на тях. Не след дълго отгоре се появява слаба жълтеникава светлина. Отворили са главния шлюз.

Траут поглежда нагоре и светлината се отразява от маската му.

— Струва ми се, че съм гледал подобни кадри в „Досиетата Х“, когато извънземни отвличат човешко същество.

— Винаги е приятно да си спечелиш нови приятели — отбелязва Остин, вперил поглед в ивицата светлина, която се разширява постепенно, докато се превърне в ярък правоъгълник.

Вертикалните дюзи на подводницата издават приглушен шум и тя влиза в кораба. Пол и Кърт се пускат от халките, преди тялото й да се покаже над повърхността в басейна. Стигнали ръба му, те предпазливо подават глави от водата. Остин преценява дължината на разположения в трюма на кораба басейн на около шестдесет метра, а ширината — на половината от това разстояние. От двете страни се издигат ходници, до които се стига по метални стълби.

Мъже в работни комбинезони са се надвесили над парапетите и наблюдават изплаването на NR-1. Клапите на шлюза се затварят и огромното помещение се изпълва с радостни възгласи. Отгоре се спускат дебели стоманени въжета, с огромни куки накрая. Няколко леководолаза се хвърлят в басейна. Те прокарват под носа и кърмата на лодката масивни ремъци и нанизват краищата им на куките. След това мощни винчове повдигат цялата подводница, докато невидими помпи започват да изтласкват водните маси вън от кораба. Басейнът се изпразва за броени минути. Винчовете спускат подводницата. Няколко групи мъже се спускат на хлъзгавото дъно на басейна. Докато едни го почистват от водорасли и мятащи се морски животни, други привързват корпуса на подводницата със стоманени въжета, за да не се влияе от люлеенето на кораба. Чуват се вентилатори, които нагнетяват в пространството пресен въздух.

Остин и Траут са се изкачили по някаква стълба, още когато започва изпомпването на водата и сега са кацнали високо над палубата. Снаряжението им тежи на раменете. Докато те се таят в сянката, ярко осветените долу мъже изправят стълба върху корпуса на подводната лодка. Люкът на кулата се отваря и от него изскача белобрад мъж. На кръста му виси кобур, а според описанието на мичмана, той трябва да е мнимият учен Пуласки, който отвлича NR-1.

Показват се още двамина. Остин разпознава капитан Логан и пилотът, които е виждал на снимки. Излизат други четирима. Мутрите им са навъсени, а в ръце държат тежко оръжие. Явно охрана. Двамата американци са изведени от хангара. Помъкнали чували с боклук, последните чистачи също се изтеглят. Светлините угасват, с изключение на няколко слаби лампи на тавана.

— А сега? — пита Траут.

— Имаме две алтернативи — нагоре или надолу.