Огнен цикъл

Причина наистина имаше. След стотина ярда храсталакът изчезна; почти до същото място стигаха и дърветата. Пред тях лежеше голо пространство с равна повърхност, широко почти петдесет ярда.

За Дар това бе само място, където можеше да се върви бързо; навярно той щеше да се втурне през откритото пространство, за да го прекоси и да продължи към източника на загадъчния шум. За първи път, откакто бяха заедно, Крюгер не само го докосна, но и препречи пътя му, като в неговата ръка се чувствуваше повече сила, отколкото бе нужна в случая. Дар погледна изненадано своя спътник и се взря отново в празното пространство. А когато прекрати усилията си да премине, той закова погледа и на двете си очи в центъра на празното място.

Източникът на звука бе там. По-голямата част от това пространство, изглежда, бе покрита с някаква гладка и твърда материя, но центърът му бе в непрекъснато движение — същински широк казан, пълен с течна, лепкава кал, която през няколко секунди се издигаше нагоре и образуваше голям мехур; той се пукаше с вече познатия им звук и изпускаше облак пара, който се разсейваше мързеливо встрани.

Крюгер остави спътника си да гледа една-две минути; после повтори думата „спри!“ и се върна няколко крачки назад. Обикновено в джунглата рядко се срещат камъни, но те се намираха все още близо до голямото поле от лава, от което тук-там се виждаха отделни петна. Крюгер приближи до едно от тях, откърти с усилие голям, ъгловат къс, върна се и го хвърли върху привидно твърдата повърхност. Кората от изсъхнала кал поддаде и парчето лава изчезна с плясък.

— Не обичам такива места — каза твърдо Крюгер, без да се съобразява, че Дар не го разбира. — Преди няколко месеца се вмъкнах в друга такава дупка, а когато успях да изляза оттам благодарение на корена на едно дърво, който ме задържа да не потъна по-надолу, но между другото ме бе лишил от съзнание известно време, видях името си издълбано върху дървото с няколко забележки за това, че съм бил чудесен млад човек. Не се сърдя на другите, че ме изоставиха, защото те и сега имат всички основания да предполагат, че аз все още продължавам да потъвам. Но това, че веднъж съм оживял в подобно място, съвсем не е причина да опитвам отново; скафандърът ми остана много, много далече оттук!

Дар не каза нищо, но в себе си реши да се вслушва в съветите на своя голям приятел, докато бяха в района на вулканите, където той очевидно живееше. Това наистина бе нещо подходящо за книгите.

III. Педагогика

Този и още няколко кални гейзера бяха останали на много мили зад тях, но едно голямо пространство, покрито с лава, което се появи неочаквано, принуди Дар да не отнема водачеството на Крюгер. Все още се движеха на североизток — момчето не се опита да промени посоката; бяха се променили, макар и малко, отношенията между тях.

Преди всичко полека изчезваше неизбежното недоверие, което и двамата чувстваха в началото. Другата промяна, макар и не така логична в основата си, се дължеше на почти комичното недоразумение, в резултат на което Дар твърдо вярваше, че Крюгер бе местен жител на слабо познатите вулканични райони на Абиормен, докато Крюгер бе не по-малко убеден, че Дар Ланг Ан бе от друга планета. Ето защо Дар поглеждаше непрекъснато към Крюгер за съвет. Когато убиеше непознато животно — непознато за него, разбира се, — той чакаше мнението на момчето, преди да яде от месото му. Бе съвсем естествено, че хвърлиха големи количества чудесна храна, защото Крюгер от своя страна не бързаше да рискува здравето и живота си, опитвайки нещо ново.

Но ето, че най-после Дар уби животно от същия вид, от който Крюгер опита, когато влязоха за първи път в джунглата. Пилотът на планера не попита нищо, взе ножа и се залови за работа. Крюгер погледна с отвращение порцията, която му бе подадена.

Суровото месо не му харесваше, макар че миналия път го понесе съвсем добре. Тогава той не предложи да спрат и да запалят огън, тъй като Дар бе водач и даваше тон, а според неговата представа за хранене трябваше да се изяжда на място всичко, което не можеха да носят, а от остатъка да хапват по малко по време на път. Но сега, когато всичко зависеше от неговите съвети и мнение, той предпочете да изпече своя къс.

Когато се раздели със своя скафандър, той взе от него всичко, което би могъл да използва и което не бе прекалено неудобно за носене. А тъй като запалката не влиза в комплекта от принадлежности към облеклото на астронавтите, той бе принуден да си направи сам една импровизирана запалка от малка слънчева батерия, бобина и кондензатор от радиоапарат. Сега я провери дали работи, с което буквално очарова Дар. Искрата бе все още силна; доволен, той отиде да потърси сухи дърва.