Огнен цикъл

Въпреки всичко те напредваха. Не се виждаха пукнатини, а няколко десетки часа по-късно из полето от лава започнаха да се появяват отделни петна от почва. Растителността стана по-плътна и тук-там из лавата се виждаха локви вода. Очевидно те приближаваха към края на полето, тъй като самата лава е прекалено шуплеста, за да задържи някаква течност. Локвите бяха покрити с пяна и обрасли с доста миризлива растителност, подобна на водораслите, които Крюгер познаваше, така че двамата пътници предпочетоха да останат още малко на кактусов сок, отколкото да пият от нея; самото присъствие на водата обаче повдигна духа им. Дар намести по-удобно вързопа с книгите и почти удвои скоростта. Вече вървяха по-лесно, защото все по-голяма част от насечената лава бе покрита със земя, макар че растителността по нея се сгъстяваше непрекъснато. Отначало растенията бяха ниски и напомняха на Крюгер шубраци около някоя поляна, но постепенно, когато локвите започнаха да се увеличават, а парчетата лава по повърхността на почвата ставаха все по-малки, те извисиха ръст, а на края се превърнаха в същински дървета.

Крюгер познаваше повечето от тези растения не по-зле от Дар. Момчето бе виждало много от тях, докато бе вървяло от юга дотук; сега то затърси внимателно стъблата и листата на тези, за които знаеше, че не са отровни. Нямаше желание да опитва другите и затова поклати отрицателно глава, когато Дар му предложи нещо, което пък той познаваше.

— В никакъв случай. Отначало трябваше да опитвам всяка хапка, без да знам дали щеше да ме нахрани, или. да ме убие; в два от петте опита стомахът ме заболя страшно, но за щастие това бе всичко. Благодаря ти, но ще почакам да видя нещо, което познавам.

Дар не разбра нито дума освен отказа, но му намери място в паметта си като нещо, което има нужда от допълнително обяснение. Според неговата работна хипотеза момчето познаваше, но не обичаше въпросния лист; това предположение поне съвпадаше с теорията, че Крюгер бе местен жител от района на полето от лава.

Синьото слънце се претърколи на запад, но дърветата бяха вече достатъчно дебели, за да ги пазят през повечето време; растителността под тях обаче ставаше все по-плътна и пречеше сериозно и на двамата. Никой от тях нямаше остро сечиво, с изключение на малкия нож от комплекта към скафандъра на Крюгер, но той бе съвсем неподходящ за пресичане на пътека.

Ето защо те се движеха твърде бавно. Дар не показваше външно своето нетърпение поне за човек като Крюгер, който не знаеше нищо за израза на лицето му.

По време на пътя езиковото обучение продължи малко по-бързо, тъй като обектите бяха повече. Според Крюгер досега трябваше да се стигне до истинска размяна на мисли и той не разбираше защо това почти не се получи. Голям брой съществителни бяха вече разбираеми и за двамата, а така също и немалко глаголи. Увеличаваха се и прилагателните, защото нарастваше количеството на предметите, подходящи за сравнение. Когато има дървета с различна височина, лесно се стига до понятията за „голямо“ и „малко“; ако за тази цел се използват някоя голяма скала и малък кактус, невъзможно е да се каже дали става дума за размера, цвета, формата или някое съвсем друго качество на предметите.

И все пак нещо не бе в ред. В Крюгер се засилваше подозрението, че езикът на неговия спътник има само неправилни глаголи и че всяко съществително е от различно склонение. От своя страна Дар бе почти сигурен, че езикът на Крюгер е по-богат на омоними, отколкото трябва да бъде един добър език: например звукът „дърво“ изглежда се отнасяше и за едно растение с дълги и перести тъмночервени листа, и за друго с много по-късо стъбло и почти кръгли листа, а така също и за още едно, чиито отделни образци се различаваха по големина помежду си.

Те не се осмеляваха да съсредоточат цялото си внимание върху езиковите проблеми. В джунглата имаше животни и не всички от тях бяха безобидни. Обонянието на Дар предизвестяваше за някои от хищниците, макар и не за всички; наложи се той да ползва многократно арбалета, а Крюгер изваждаше ножа, надявайки се, че няма да се стигне до него. Няколко пъти животните очевидно бяха пропъдени от непознатата човешка миризма. Крюгер се питаше дали някое от тях би се отказало и от плътта му по същата причина, но не чувствуваше никакво желание да стигне до отговора по експериментален път.

По време на първите сто часа в джунглата Дар уби някаква средно голяма твар, която наряза с ножа на своя спътник и започна да яде с голяма охота. Крюгер прие парчето сурово месо и реши да го опита, въпреки някои вътрешни съмнения. Разбира се, че това бе противно на всички правила, но ако той се бе подчинявал само на правилата да опитва всяка храна, преди да я яде, щеше да умре от глад още преди няколко месеца. Макар и да не се оказа някакво лакомство, месото можеше да се яде и след като почака осемдесет часа, той реши, че е прибавил още един артикул към ограничената листа на храните, които си позволяваше.