Огнен цикъл

В случай че ролите им бяха разменени, Крюгер несъмнено щеше да бъде благодарен на всичко или всеки, който би му дал вода, независимо дали е човек, или крачещ ананас, но той знаеше прекалено добре, че „истинската благодарност“ не бе характерна черта дори на собствената му раса. Ето защо той остави смачкания плод до ръката на туземеца и отстъпи назад в мига, в който очите на Дар Ланг Ан се отвориха. Предпазливостта бе само част от неговите подбуди; той не искаше да събужда никакъв страх у това същество.

Дар Ланг Ан веднага спря вниманието си върху най-важните неща. Погледът на едното му око не се отделяше от необикновения спасител, защото за дълго не успя да си отговори какво впечатление ще му направи със своето движение; с помощта на другото око и едната си ръка той намери, вдигна и сложи в устата си плода, чиито сокове го бяха съживили. Задържа го там дълго време, за да изсмуче и последните капки от него, но още преди да ги погълне, бе поразен от друга мисъл. Тя го накара да замре неподвижно.

Крюгер видя как смачканият плод излиза след дълго, както му се стори, време от устата на неговия нов познайник и зачака с известно безпокойство следващото му движение. В същност не се страхуваше, защото туземецът бе много по-дребен от него, но той имаше достатъчно опит или по-точно непредубеденост, за да знае, че ръстът и възможната опасност не вървят винаги ръка за ръка. Надяваше се да му хрумне някакъв жест, който всеки би изтълкувал като знак на приятелство, но в този миг просто не можа да се сети за движение, лишено напълно от двусмисленост. Дар Ланг Ан го намери пръв.

Той се изправи, макар и с усилие, което бе съвсем очевидно дори за човешкото същество, и едва не стана причина за нов припадък на малкия преносвач. Внимателно и без да изпуска Крюгер от едното си око, той излезе на слънце и се отдалечи на двайсетина ярда от сянката на скалата. Там спря за миг, събра сили, за да се наведе, откъсна друг кактус, смукна от сълзящата му долна част, за да се убеди, че бе същото растение, от което току-що бе пил, върна се при скалата и… го подаде на Крюгер. Момчето мислено сне шапка на ума, който очевидно работеше по-бързо от неговия, прие подаръка и смукна на свой ред. След пет минути двамата седяха един до друг и всеки се опитваше да долови някакъв смисъл в звуците на своя събеседник.

Всеки от тях имаше, разбира се, скрити резерви към зараждащото се приятелство. Дар Ланг Ан не можеше да забрави за подозрението, появило се при очевидните познания на неговия събеседник върху растителността из полето от лава; на свой ред Крюгер се опитваше да съчетае невежеството на туземеца към същите растения с не по-малко очевидната му интелигентност. Дойде му наум, че Дар не е местен жител, също като него, но той бе видял катастрофата на планера и бе разглеждал известно време летателния апарат, след като пилотът го бе изоставил. Просто бе извън границите на правдоподобното, че посетител от друг свят ще тръгне с подобно превозно средство; той трябваше да бъде с кораб, с модул от него или пък да върви пеша също като Крюгер. Все пак в този ход на мисли имаше още една възможност. Може би малкото човекоподобно същество бе изоставено като Крюгер, но се бе оказало по-изобретателно от момчето и бе построило само планера. Това съвпадаше с бързината на мисълта, която то — а защо не той или пък тя — бе вече показало, макар че Нилс изпита известно неудобство от подобна възможност.

Човешките същества са твърде склонни да се придържат упорито към всяка хипотеза, с която са успели да си обяснят нещо ново. Ето защо това хрумване остана в съзнанието на Крюгер и почти се затвърди през следващите дни, макар че идеята за Дар Ланг Ан като представител на раса от друг свят, която е мисловно по-надарена от собствения му род, бе обида за неговата гордост.

В този смисъл Дар имаше преимущество пред новия си познайник. Колкото и да бяха силни, предразсъдъците му не подкрепяха неговите собствени идеи, а само мислите, внушени му от Учителите и техните книги. Никой от тях не бе споменавал за същество като Нилс Крюгер, така че той бе свободен да променя непрекъснато идеите си за природата на странното създание. Нито една от тях не му хареса. Ето защо той продължи да мисли, докато силите постепенно се връщаха в мускулите му.

Едно нещо бе очевидно: съществото бе интелигентно и притежаваше естествени средства за общуване. Досега то не бе показало, че може да говори, но това щеше лесно да се провери. Дар Ланг Ан изрече колебливо няколко думи, обръщайки се към по-голямото същество.

Крюгер му отговори веднага с поредица от напълно безсмислени, както се стори на Дар, звуци, но все пак той показа, че наистина може да разговаря. Това бе едно от малкото неща, които и двамата разбраха еднозначно. То ги остави с едно и също впечатление — уроците по език бяха възможни и те се заловиха за тях. Освен това бе прекалено топло, а и силите на Дар бяха все още малко.