Огнена

Нямаше отговор за това. Понякога я обземаше отчаяние и известна лудост, но не беше смела.

— Явно си решила да ме оставиш да живея на този свят без сърцето си — укори я Арчър. — Едва не го направи.

Тя погледна приятеля си. Играеше си с ресните на покривката, отбягваше очите й, говореше нехайно и се опитваше да си придаде вид, че споменава нещо маловажно — уговорка, да речем, която е забравила и му е създала неудобство.

Протегна му ръка.

— Хайде да се помирим, Арчър.

В този момент в стаята влезе Роен и седна на стола между тях. Присви очи и изгледа недоволно Арчър.

— Арчър, остана ли момиче в замъка ми, което да не е топлило постелята ти? Споменах, че си тръгваш, и две от тях се хванаха за гушите, а трета се разплака сърцераздирателно. Не мога да повярвам. Как успя за девет дни! — Забеляза протегнатата ръка на Файър. — Прекъснах ли ви?

Арчър се втренчи в масата. Пръстите му се плъзгаха по ръба на чашата, мислите му очевидно се рееха другаде. Въздъхна, впил очи в чинията си.

— Да се помирим, Арчър — повтори Файър.

— Добре — промърмори неохотно той и пое ръката й. — Помиряваме се, защото войната е непоносима.

— В цял Делс няма по-странни отношения от вашите — изсумтя Роен.

— Не приема да се омъжи за мен — подсмихна се Арчър.

— Недоумявам какво я спира. Да не би да ти отказва, защото раздаваш прекалено щедро любовта си?

— Ще се омъжиш ли за мен, Файър, ако обещая да спя само в твоето легло?

Знаеше отговора, но си струваше да опресни паметта му.

— Не, защото леглото ми ще отеснее.

Арчър се засмя и целуна ръката й. После я пусна церемониално и Файър посегна към ножа и вилицата си с усмивка. Клатейки смаяно глава, Роен се обърна да вземе бележката, която един прислужник й подаде.

— О! — намръщи се тя. — Добре е, че си тръгвате. Лорд Майдог и лейди Мургда пътуват насам.

— Насам ли? — удиви се Файър. — Ще дойдат тук?

— Да, ще ме посетят.

— Нима си гостувате?

— О, фарс е, разбира се — махна изморено с ръка Роен. — Показват ми, че не се страхуват от кралското семейство, а ние се преструваме, че сме готови да водим диалог. Идват и аз съм принудена да ги приема, защото откажа ли, ще го изтълкуват като вражески жест и повод да се върнат с армията си. Седим на една маса, пием вино, те ми задават безочливи въпроси за Наш, Бриган и близнаците, на които не отговарям. Споделят ми тайни, които шпионите им уж разкрили за Джентиан. Сведенията им или вече са ми известни, или са изфабрикувани. Набеждават Джентиан за най-върлия враг на краля. Подхвърлят, че Наш трябва да се съюзи с Майдог срещу Джентиан. Аз се преструвам, че идеята ми допада и предлагам на Майдог да предаде армията си на Бриган като знак за преданост. Майдог отказва. Решаваме, че сме в безизходно положение и Майдог и Мургда си тръгват, озъртайки се любопитно.

Арчър сбърчи скептично вежди.

— Не е ли прекалено рисковано? За всички?

— Идват в подходящ момент. Бриган ми остави много войници. Когато са тук, сме заобиколени от въоръжена до зъби охрана. От страх да не загинем до един, никой не би се осмелил да нападне. В безопасност съм, доколкото е възможно. Но… — добави Роен със сериозно изражение — държа да заминете утре призори. Не искам да се срещате с тях, Арчър. С Брокър не бива да се замесвате в абсурдите на Майдог. И не желая да виждат Файър.

* * *

Почти успяха, Файър, Арчър и войниците им се бяха отдалечили от замъка на Роен и тъкмо се канеха да свърнат по друг път, когато групата от север се появи срещу тях. Двайсет страховити войници — избрани, защото приличат на пирати с изпочупени зъби и белези. Някои бяха едри и с бледи лица. Пикийци? И грубовати мъж и жена с излъчване на зимна вихрушка. Очевидно брат и сестра — набити, с тънки устни и ледени очи, които огледаха Арчър и стражите му и накрая се заковаха с искрено и неприкрито удивление върху Файър.

Братът и сестрата се спогледаха и си кимнаха мълчаливо.

— Хайде! — прошепна й Арчър и махна на войниците си да продължат напред.

Разминаха се с лорд Майдог, без дори да се поздравят.

Необяснимо потресена, Файър докосна врата на Смол и го погали по гривата. Лордът и сестра му досега бяха само имена, точка върху делсийската карта и неизвестен брой войници. Сега бяха истински, живи и студени.

Не й хареса как се спогледаха, когато я видяха. Не й допаднаха и пронизващите им очи, втренчени в гърба й, докато Смол я отнасяше напред.

Девета глава

Случи се отново — няколко дни след завръщането им у дома в гората на Арчър пак нахлу непознат. Войниците го доведоха и Файър отново усети мъглата, забулила мислите на бракониера. Преди да успее да обмисли дали и как да използва силата си, за да изтръгне информация от него, една стрела влетя през отворения прозорец право в стаята на стражите и улучи бракониера между лопатките. Арчър се хвърли върху Файър и я събори на пода. Непознатият се олюля и падна до нея. Струйка кръв се процеди от ъгълчето на устата му. Празното му съзнание се превърна в абсолютна пустош. Арчър крещеше заповеди, войниците я настъпваха по косата, а тя лежеше на пода и се опитваше да намери съзнанието на стрелеца.