Огнена

— Ще го изпратя при теб, щом се уверя, че няма да каже нещо непоносимо.

Файър преглътна.

— Никога не ми се е сърдил така.

Роен сведе лице и се взря в ръцете си, подпрени върху дъсчената преграда. После влезе при Смол и клекна до Файър. Пресегна се и я погали по косата. Задържа един кичур между пръстите си, огледа го внимателно, застинала на колене в сеното, сякаш се мъчи да разгадае смисъла на нещо.

— Красиво момиче, днес стори добро, каквото и да смята Арчър. Следващия път сподели с някого, за да се подготвим.

— Арчър нямаше да ми позволи.

— Да, но аз щях…

За миг очите им се срещнаха, Файър разбра, че Роен е искрена. Преглътна.

— Някакви вести от Грей Хейвън?

— Не, но съгледвачите забелязаха Трети полк, така че нашите войници вероятно ще се върнат още тази вечер. — Роен си изтупа полата и стана, възвърнала деловото си изражение. — Не намерихме никого в стаите на краля. Ако настояваш да бдиш над коня си, няма да е зле да ти донесем възглавници и одеяла. Гледай да поспите и двамата. Надявам се някой ден да ми кажеш защо го направи, Файър.

Развяла поли, Роен се обърна рязко и си отиде, Файър затвори очи и обмисли въпроса.

Направи го, защото трябваше. За да се извини за живота на баща си, създал свят на беззаконие, където разбойници плячкосват градове като Грей Хейвън. И за да покаже на сина на Роен, че е на негова страна. И да го запази жив.

Файър спеше в стаята си, когато петдесетимата войници се върнаха до един от Грей Хейвън. Без да губят време, принцът и кралят заминаха веднага на юг с Трети полк. Когато Файър се събуди на другата сутрин, от тях нямаше и следа.

Осма глава

Кансръл винаги допускаше Файър в съзнанието си — да се упражнява да променя мислите му. Дори я поощряваше, за да се усъвършенства. Тя влизаше в ума му, но всеки път сякаш попадаше в кошмар наяве.

Беше чувала истории за рибари, борили се за живота си с водни чудовища в Зимното море. Съзнанието на Кансръл наподобяваше чудовищна змиорка — студено, хлъзгаво и лакомо. Пресегнеше ли се към него, тя усещаше как лепкави обръчи я пристягат и я дърпат надолу. Съпротивляваше се с всички сили — първо да го овладее, после да го преобрази в нещо меко и топло. Котенце. Бебе.

Усилието да стопли съзнанието на Кансръл изцеждаше цялата й пламтяща енергия. После се залавяше да успокои, да уталожи бездънния му апетит, а накрая — да промени същината му, да породи чувства, каквито Кансръл никога не би изпитал по своя воля. Жалост към животно в клопка. Уважение към жена. Умиротворение. Влагаше и последната си капчица сила. Хлъзгавите, жестоки съзнания се противят на промяната.

Кансръл не го признаваше, но според Файър любимият му опиат бе тя да влиза в съзнанието му и да го изпълва с умиротворение. Той познаваше възбудата, но покоят беше нещо ново — състояние, което Кансръл явно не постигаше никога без помощта й. Топлотата и нежността го досягаха рядко. Никога не й отказваше да влиза в ума му. Доверяваше й се, защото знаеше, че използва силата си само за добро и никога — за да вреди.

Забравяше единствено да вземе под внимание крехката граница между доброто и злото.

* * *

Днес мислите на Арчър се оказаха недостъпни. Той я изолираше. Не че имаше значение, защото тя никога не влизаше в съзнанието му, за да го променя. Просто опипваше почвата, а в момента тя не я интересуваше. Не възнамеряваше да се извинява и да капитулира в неизбежната битка с него. Лесно щеше да намери в какво да го обвини. Високомерие, властност, инат.

Седяха около квадратна маса с Роен и неколцина от шпионите й и обсъждаха стрелеца, нахлул в имението на Файър, мъжете, които бе убил и човека, когото Файър бе усетила в стаите на краля.

— Из горите бродят много шпиони и много стрелци — констатира главният шпионин на Роен, — ала малцина са ловки като твоя загадъчен стрелец. Лорд Джентиан и лорд Майдог са събрали цели полкове стрелци, а някои от най-умелите стрелци в кралството са наемници на контрабандистите.

Да, Файър помнеше. Кътър, контрабандистът на животни, често се перчеше със стрелците си. Благодарение на тях залавяше стоката си — със стрели, намазани с приспиваща отрова.

— Сред пикийците също има прилични стрелци — обади се друг от хората на Роен. — Ние ги смятаме за простовато племе, способно само да строи лодки, да лови риба в морето и от време на време да плячкосва някой пограничен град, но те следят политиката в кралството ни. Не са глупави и не са на страната на краля. През последните трийсет години обедняха заради нашите данъци и търговски закони.

— Наскоро сестрата на Майдог се омъжи за пикиец — вметна Роен. — Корабоплавател, който кръстосва Източните морета. Смятаме, че напоследък Майдог наема пикийци в армията си.

Лошата новина стъписа Файър.

— Голяма ли е войската на Майдог? — попита тя.

— Все още е по-малка от кралската — отвърна твърдо Роен. — Майдог ме уведоми, че има двайсет и пет хиляди войници, но нашите шпиони в замъка му на североизток докладват за около двайсет хиляди. Само пешаците в четирите полка на Бриган са толкова, а помощните войски наброяват пет хиляди.

— А Джентиан?