Огнена

Файър не пропусна думите му — връзката му с Мила не беше от днес. Тя се извърна и вдигна ръка да го възпре. Нямаше сили да се бори с обаянието на лорд Арчър, запленил петнайсетгодишното момиче воин от бедняшките Южни планини. Не можеше и да си прости, че не се е досетила какво ще се случи, не е следила по-внимателно къде е Арчър и с кого.

Тя свали ръка, погледна го и проговори изморено:

— Не долавям всичките й чувства, разбира се. Но каквото и да крие, то не обезсилва чувствата, които ми показва. Тя ми е приятел, не само предан телохранител. Няма да ти позволя да насочиш гнева ми към нея.

Арчър сякаш се смали. Облегна се на вратата и се втренчи в босите си крака, признавайки, че е изгубил битката.

— Искам да си дойдеш у дома — отрони тихо той и Файър се уплаши, че ще се разплаче.

Арчър обаче се овладя и я погледна спокойно.

— Значи вече имаш приятели. И закрилническо сърце.

— Винаги съм имала закрилническо сърце. Но сега в него има повече хора. Те се присъединиха към теб, Арчър, не са те заместили.

Той се позамисли, впил очи в пода.

— Не се безпокой за Клара — успокои я той. — Тя сложи точка още в самото начало. За да не те нарани, предполагам.

Файър си наложи да приеме думите му като добра новина, да се съсредоточи върху края, избран от Клара, а не върху „самото начало“, каквото и да е било то.

Възцари се тъжно мълчание.

— Ще обясня на Мила, че вече няма да се виждаме — обади се най-сетне Арчър.

— Колкото по-скоро го направиш, толкова по-бързо ще остане зад гърба й. И знай, че с тази постъпка изгуби привилегията си да присъстваш на разпитите. Не искам да я измъчваш с присъствието си.

Той я погледна втренчено и изопна рамене.

— Като заговори за разпитите, си спомних какво исках да обсъдя с теб. Знаеш ли къде бях днес?

Рязката смяна на темата обърка Файър. Тя разтри слепоочията си. Нямам представа и съм изтощена, така че изплюй бързо камъчето.

— Гостувах в дома на пенсиониран капитан, бивш съюзник на татко — обясни Арчър. — Казва се Харт. Богат мъж и предан поддръжник на короната. Младата му съпруга ме покани. Харт не си беше у дома.

Файър разтри още по-яростно слепоочията си.

— Оказваш голяма чест на съюзника на Брокър — отбеляза сухо тя.

— Слушай, слушай! Тя пие много, съпругата на Харт, и знаеш ли какво пихме?

— Нямам сили за гатанки.

Той се усмихна широко.

— Рядко пикийско вино от замръзнало грозде! Имат голям запас, скрит в дъното на мазето. Съпругата не знаеше от къде е дошло. Намери го пред очите ми. Май й се стори странно, че Харт го е скрил, но според мен всеизвестният съюзник на краля е постъпил мъдро.

Наш прие предателството на капитан Харт много лично. Повече от седмица разпитваха дискретно и заобиколно и следяха тайно Харт, докато научат, че лорд Майдог му изпраща от любимото си вино, а пратениците на капитана, запътили се към златните му мини на юг, се срещат с интересни и съмнителни личности в гостилниците и после на свой ред се отправят на север към имението на Майдог.

Това бе достатъчно Гаран и Клара да решат, че Харт трябва да бъде подложен на разпит. Въпросът беше как.

През една пълнолунна нощ в средата на ноември капитан Харт потегли на юг по каменистия път към втория си дом — приятна вила край морето. Оттегляше се понякога там да си отдъхне от съпругата си, която пиеше повече, отколкото е здравословно за брака им. Седеше в красивата си карета и както обикновено го придружаваха не само кочияшите и лакеите му, но и конен отряд от десет войници. Така пътуваха разумните хора по тъмно, за да се защитават от всички разбойнически шайки с изключение на най-многобройните.

За съжаление тази нощ зад скалите се бяха притаили твърде много разбойници, предвождани от мъж, който обръснат, облечен в изискани дрехи и на дневна светлина би заприличал на кралския иконом Уелкли.

Разбойниците нападнаха пътниците с оглушителни бандитски крясъци. Поступаха антуража на Харт, пребъркаха джобовете им, завързаха ги с въжета и отведоха расовите коне на капитана. Уелкли и още неколцина влязоха в каретата. Вътре ги чакаше разлютеният капитан Харт, размахал сабя и кама. С атлетична пъргавина, която в двореца би изглеждала крайно изумителна, Уелкли подскочи наляво и надясно и заби в крака на капитана стреличка със сънотворна отрова.

Един от придружителите на Уелкли — Тодин — беше мъж с ръст и телосложение като на Харт. Тодин нахлупи чевръсто шапката на капитана, палтото му, шала и ботушите от кожа на жълто чудовище, а самият Харт, поразголен, остана да лежи в несвяст сред купчината дрехи на Тодин. После Тодин грабна сабята на капитана и двамата с Уелкли изскочиха от каретата. Ругаейки и пухтейки, те кръстосаха саби до ръба на скалата пред очите на овързаните хора на Харт, които с ужас видяха как любимият им господар пада на земята, стиснал хълбока си. Трио разбойници го вдигнаха и го хвърлиха в морето.