Огнена

Арчър опъна небрежно тетивата и стреля с изумителна лекота. Една птица падна. После стражът на Файър, Елдър, прониза втора и Арчър го потупа насърчително по рамото.

Файър реши, че въпросът й е забравен и се изненада, когато той проговори.

— Винаги си се страхувала повече от себе си, отколкото от всички ужасии по света. Ако беше обратното, щяхме да се спогаждаме.

Изрече го меко, не обвинително, като отчаяна молба за примирие, Файър прегърна цигулката с две ръце, заглушавайки струните с плата на роклята.

— Арчър, познаваш ме. Трябва да преодолеем изпитанието. Трябва да приемеш как съм се променила. Няма да го понеса, ако, отказвайки се от леглото ти, изгубя и приятелството ти. Преди това бяхме приятели. Трябва да намерим начин пак да бъдем приятели.

— Знам — кимна той. — Знам, любов моя. Опитвам се. Наистина.

Отдалечи се от нея и се взря в морето. Постоя известно време така, без да продума. Когато се върна, тя го чакаше, притиснала цигулката към гърдите си. След миг нещо като усмивка разведри тъжното му лице.

— Ще ми разкажеш ли защо свириш на друга цигулка? — попита я. — Какво стана с онази, която Кансръл ти даде?

Понеже историята беше интересна и достатъчно далеч от чувствата, терзаещи я днес, разказът я успокои.

В сравнение с компанията на Арчър и Наш да бъде с Бриган и Гаран бе огромно облекчение. Бриган и Гаран не я затрудняваха. Мълчанието им не натежаваше от тъжни мисли, които копнеят да изрекат, а смръщеха ли се, поне не бе заради нея.

Тримата седяха на слънчевия централен площад, приятно топъл, защото с приближаването на зимата предимствата на черния дворец със стъклени покриви си казваха думата. Файър си отдъхваше след мъчителния и неползотворен работен ден. Събраната информация се изчерпваше кажи-речи с потвърждението на слабостта на Майдог към виното от замръзнало грозде. Стар прислужник на Джентиан научил за нея, прочитайки един-два реда от писмо на Майдог до Джентиан, което му било наредено да изгори, Файър така и не проумяваше склонността на заклети врагове да си гостуват и да си разменят писма. И се ядосваше, че прислужникът е видял тъкмо написаното за виното.

Тя перна чудовищната буболечка, кацнала на ръката й. Гаран въртеше разсеяно бастуна, с чиято помощ бе докретал до тук. Бриган седеше, протегнал крака и скръстил ръце зад главата, и наблюдаваше как Хана си играе с Блочи в другия край на площада.

— Хана няма да се сприятели с хора, докато не спре да предизвиква кавги — отбеляза Бриган.

Блочи се въртеше в кръг и стискаше в уста пръчката, намерена до ствола на съседното дърво — по-скоро въздълъг клон с опасни шипове, описващ широк радиус.

— Няма да стане така! — възкликна Бриган, стана бързо и клекна до кучето.

Изтръгна клона от устата му, начупи го на парчета и даде на Блочи един с по-безопасни размери. Явно смяташе за редно Хана поне да си запази и двете очи, щом ще остане без приятели.

— Хана има много приятели — напомни му с мек глас Файър.

— Имах предвид деца.

— Прекалено зряла е за връстниците си, а с другите не може да излезе на глава, понеже е по-малка.

— Щеше да излиза на глава, ако беше по-сговорчива. Страхувам се да не стане побойничка.

— Не е побойничка — възрази категорично Файър. — Не си търси жертви и не е жестока. Бие се само когато я предизвикат, а те я предизвикват нарочно, защото са решили да не я харесват. А и знаят, че ако се сбие, ти ще я накажеш.

— Невръстни негодници! Използват те — промърмори Гаран на Бриган.

— Само теория ли е това, милейди? Или се основава на наблюдения?

— Теория е, но съм я развила в резултат на наблюдения.

Бриган се усмихна леко.

— А развила ли си теория как да науча дъщеря си да не се поддава на предизвикателства?

— Ще помисля.

— Благодаря на Делс за мислите ти!

— Благодари на Делс за здравето ми! — Гаран се изправи на крака, зърнал на площада да се появява Сайри, много красива в синя рокля. — Време е да избягам от вас.

Не побягна, но стабилната му крачка бе напредък, Файър следеше всяка негова стъпка сякаш очите й, залепнали за гърба му, го крепят. Сайри го пресрещна, улови го за ръка и двамата се отдалечиха заедно.

Болестта му я уплаши. Сега, след като състоянието му се подобри, се осмеляваше да си го признае. Искаше й се старият крал Арн и съветничката му, провеждали опитите си преди сто години, да бяха открили още няколко лекарства, да са намерили лечение за още една-две болести.

После ги напусна Хана. Изтича и хвана за ръката Арчър, който се появи с лъка си на площада.

— Хана заяви, че ще се омъжи за Арчър — изпрати ги с поглед Бриган.

Файър се усмихна на скута си. Обмисли отговора си внимателно, но го изрече небрежно.

— Виждала съм много жени да си губят ума по него. Но за разлика от повечето бащи, ти не бива да се тревожиш. Хана е прекалено млада да й разбие сърцето. Сигурно е жестоко да го кажеш за най-стария си приятел, но ако беше с дванайсет години по-голяма, нямаше да им позволя да се срещат.

Както очакваше, лицето на Бриган остана неразгадаемо.

— Ти си повече от дванадесет години по-голяма от Хана.

— Аз съм на хиляда години. Като теб — въздъхна Файър.