Огнена

Отдалечи се от него, но след няколко крачки се върна и застана разярена пред Арчър, осъзнала, че за пръв път му говори така. Осъзна колко търпелива е била.

Вече не сме любовници, уведоми го мислено. Това исках да ти кажа. Колкото по-близо те допускам, толкава по-силно сключваш хватката си. Боли ме. Обичаш ме толкова много, че си забравил как да ми бъдеш приятел. Липсва ми приятелят! Обичам него! Вече не сме любовници. Разбра ли?

Арчър стоеше като вкаменен, задъхан, с безизразни очи. Личеше си, че разбира.

В същия миг Файър видя Хана — усети я как се спуска по склона под стрелбището и се втурва към тях с малките си крачета.

Положи усилие да се овладее.

— Идва дете — предупреди тя с дрезгав глас. — Ако си излееш лошото настроение върху нея, повече няма да ти проговоря.

— Коя е тя? — попита Арчър.

— Дъщерята на Бриган.

Арчър се втренчи изпитателно във Файър.

После дотичаха Хана и Блочи. Файър клекна да погали кученцето. Хана спря пред тях, усмихната, задъхана, но Файър тутакси долови колко я обърка мълчанието им.

— Какво има, милейди Файър? — попита малката.

— Нищо, принцесо. Радвам се да те видя.

Хана се засмя.

— Блочи ти окаля роклята.

Да, Блочи унищожаваше роклята й, подскачайки и въртейки се в скута й, понеже умът му беше на малко кученце, макар тялото му да бе пораснало.

— Блочи е по-важен от роклята ми — отбеляза Файър и прегърна пружиниращото кученце, за да попие радостта му.

Хана приближи до нея и й прошепна в ухото:

— Лорд Арчър ли е този ядосан мъж?

— Да, и не е ядосан на теб.

— Ще поиска ли да ми покаже как стреля?

— Да ти покаже как стреля ли?

— Татко казва, че е най-добрият стрелец в кралството. Искам да видя.

Файър не би могла да обясни защо се натъжи толкова от думите на Хана, че Арчър е най-добрият стрелец в кралството. Зарови лице в козината на Блочи и попита:

— Лорд Арчър, принцеса Хана иска да те види как стреляш, защото е чувала, че си най-добрият стрелец в Делс.

Арчър криеше мислите си от нея, но Файър умееше да чете по лицето му. Знаеше как изглеждат очите му, когато преглъща сълзите си. Познаваше приглушения глас, който издаваше, че тъгата е надделяла над гнева му. Той прочисти гърло и проговори с този глас:

— Какъв лък предпочиташ ти, принцесо?

— Дълъг като твоя. Но моят е много по-малък.

Арчър не погледна към Файър. Обърна се и последва Хана по възвишението. Блочи подскачаше отзад, Файър се изправи, впила очи в тях.

Неочаквано Муса я улови за ръката, Файър не се отдръпна, благодарна, задето я докосват, зарадвана, че няма да намалят надницата на стражите й.

Трудно е да сломиш сърцето и надеждите на приятел.

През нощта сънят й убягваше и тя се качи на покривите. Бриган също се скиташе и накрая дойде при нея. От време на време, след разговора в конюшните, той й отваряше съзнанието си и й изпращаше чувство. Днес тя разбра, че е изненадан да я види.

Знаеше защо е изненадан. След кавгата с Арчър Муса й съобщи с безучастен тон, че ако желае, може да остане насаме с Арчър. Бриган направил изключение за Арчър, стига да охраняват площадите пред прозорците и пред всяка врата да дежурят стражи. Муса се извини, понеже не я осведомила по-рано. Не очаквала лорд Арчър да пристигне толкова бързо. А щом Файър и Арчър започнали да спорят, не искала да се намесва.

Лицето на Файър пламна. Разбра защо Бриган защити Арчър в спалнята на Гаран. Бе сметнал шегата на Гаран за обида към Файър, защото е смятал, че тя е влюбена в Арчър.

— Изключението не е необходимо — отговори Файър на Муса.

— Да, и аз останах с такова впечатление — кимна Муса.

После с типичното си свенливо, съчувствено изражение Мила донесе на Файър чаша вино. Виното я поуспокои. Главата на Файър бе започнала да тупти — предвестник на поредното кървене.

Сега, на покрива, Файър мълчеше. Не продума дори когато Бриган я поздрави. Той явно прие мълчанието й и само от време на време нарушаваше тишината с ненатрапчив шепот. Разказа й колко запленена е Хана от Арчър. Изстреляли толкова стрели заедно, че пръстите й се покрили с мехури.

Файър мислеше за страха на Арчър. Любовта му бе трудно поносима именно поради страха му. Той бе властен, ревнив и подозрителен и винаги я държеше под око, защото се страхуваше приятелката му да не умре.

Тази нощ тя изрече първите си думи толкова тихо, че Бриган пристъпи по-близо, за да ги чуе.

— Колко смяташ, че ще живееш?

Той се засмя изненадано.

— Не знам. Много сутрини се събуждам с предчувствие, че този ден ще ми бъде последният… Защо питаш? Какво те мъчи, милейди?

— Още утре някое чудовище може да ме сграбчи или някоя стрела да си проправи път между стражите ми. Ала това не ме изпълва с ужас. Просто го знам.

Той я слушаше, облегнат на парапета, подпрял брадичка върху свитата си в юмрук длан.

— Надявам се само приятелите ми да не тъгуват много — продължи Файър. — Надявам се да разберат, че е било неизбежно.