Огнена

Всички в кралския дворец знаеха какво означава това. Майдог и Джентиан бяха разбрали, че Файър се е включила в редиците на врага. За да намалят предимството, което тя осигуряваше на делсийския трон, бунтовните лордове бяха започнали да заблуждават част от своите хора и да им възлагат такива задачи, че да ги заловят.

— И двамата имат приближени — отбеляза Гаран. — Хора наясно с истинските им планове. Необходим ни е някой близък съюзник на Майдог или на Джентиан. Човек, когото никога не бихме заподозрели.

— Да, съмишленик на Майдог или на Джентиан, само привидно предан поддръжник на краля — съгласи се Бриган. — Едва ли е толкова трудно да заловим такъв човек. Ако пусна стрела през прозореца, вероятно ще уцеля някой.

— Според мен — обади се предпазливо Файър — подходът ми трябва да е по-заобиколен: да разпитвам заловените за непроучвани досега неща — на какви празненства са присъствали, какви разговори са дочули, дори да не са разбрали значението им, какви ездачи са виждали да се отправят на юг вместо на север…

— Да — кимна Бриган — възможно е да научим нещо.

— И къде са жените? — попита Файър. — Стига мъже! Дайте ми жени, с които Майдог и Джентиан са спали, и виночерпки, доливали им чашите. Мъжете оглупяват край жените, езиците им се развързват, започват да се перчат. Сигурно стотици жени имат полезна информация.

— Съветът ми изглежда добър — каза сериозно Наш.

— Не знам — поклати глава Гаран. — Не съм на себе си.

Той млъкна, задушен от пристъп на кашлица. Наш пристъпи към леглото на брат си, седна до него и го улови за раменете. Гаран му протегна трепереща ръка. Наш я стисна.

Файър винаги се стъписваше от физическата близост на братята и сестрата, които често се хващаха за гърлата за това или онова. Харесваше й как четиримата се преоформят — сблъскват се, вкопчват се един в друг, заострят ръбовете си, после пак ги изглаждат и някак си винаги намират начин да се напаснат.

— И, милейди, не се отказвай от стрелеца — с тих глас Бриган отново се върна на предишната тема.

— Няма, защото много ме притеснява — призна Файър и в същия миг долови присъствието на съвсем различен стрелец; втренчи се в скута си, за да прикрие обзелата я радост. — Лорд Арчър е пристигнал в двореца — обяви тя. — Уелкли го води тук.

— О! Ето кого ще наемем да стреля през прозореца! — възкликна Бриган.

— Да — промърмори Гаран. — Чух, че стрелата му винаги намира нови цели.

— Щях да те ударя, ако не лежеше по гръб — разгневи се неочаквано Бриган. — Дръж се прилично, Гаран.

Наш им просъска предупредително и преди Файър да успее да се включи в спора, който й се стори доста забавен, Уелкли и Арчър влязоха в стаята и всички, с изключение на Гаран се изправиха.

— Кралю — коленичи Арчър пред краля. — Принцове! — стана да се ръкува с Бриган и се приведе да поздрави Гаран.

Обърна се към Файър и най-благоприлично улови ръцете й. Щом погледите им се срещнаха обаче, той се засмя. В очите му проблеснаха палави искри, а лицето му грейна от щастие. „Арчър от плът и кръв“, каза си тя и също избухна в смях.

Той я повдигна, за да я прегърне както се полага. Миришеше на родния дом, на северните есенни дъждове.

С Арчър тръгнаха да се разходят из двореца. Дърветата грееха в есенни цветове. Дървото до зелената къща очарова и смая Файър, защото през последните дни то се бе превърнало в най-близкото природно подобие на косата й.

Арчър й припомни колко сив е Северът през есента. Разказа й за Брокър, за добрата реколта, как пътувал на юг с десет войници под дъжда.

— Доведох любимия ти музикант. А той си донесе флейтата.

— Крел! — усмихна се Файър. — Благодаря ти, Арчър.

— Виждам, че стражите те следват по петите. Кога ще останем насаме? — поинтересува се Арчър.

— Никога не оставам сама. Дори в спалнята ми има стражи.

— Но сега съм тук и те не са ти нужни. Кажи им да си вървят.

— Бриган им заповядва, не аз — обясни ведро Файър. — А той е доста упорит. Така и не успях да го придумам да си промени мнението.

— Хмм… Аз ще му променя мнението — успокои я самодоволно Арчър. — Убеден съм, че разбира нуждата ни да останем насаме. А и щом съм тук, не е необходимо да те покровителства.

Естествено, помисли си Файър. Сега Арчър щеше да я покровителства. Ядоса се, но се насили да преглътне гнева.

— Искам да ти кажа нещо, Арчър, което няма да ти хареса.

Изражението му се промени веднага — устните се свиха, очите пламнаха — и Файър се удиви колко бързо се върнаха в познатото русло. Тя спря и го погледна разгневено. Заговори бързо, за да го изпревари.

— Арчър, не надскачай правата си! Не смей да ме обвиняваш, че съм поканила някой мъж в леглото си.

— Жена може би? — процеди през зъби той. — Няма да е за пръв път, нали?

Пръстите й се сключиха в юмрук и ноктите й се забиха в дланта. Вече не се стремеше да овладее гнева си.

— Толкова се зарадвах, че дойде! Бях толкова щастлива да те видя! Но сега ми се прииска да си тръгнеш. Разбираш ли ме, Арчър? Когато се държиш така, искам да си отидеш. Вземаш любовта, която ти давам, и я използваш срещу мен!