Огнена

— А… — възкликна тихо Файър. — Но в такъв случай аз съм най-подходящият човек да й обясни. Не е чак толкова защитена, та да не успея да доловя, ако се разтревожи. Ще пригодя обяснението спрямо реакцията й.

— Да… — кимна Бриган, все още разколебан. — Но тя е едва на пет…

Колко неузнаваем, колко опасно трогателен изглеждаше командирът в чужди води — смутен мъж, очакващ съвет от нея. Файър сподели открито мнението си.

— Не мисля, че Хана е твърде малка да разбере. Според мен трябва да получи честен отговор, за да не се чувства объркана.

— Защо ли не ме е попитала? Обикновено ме залива с въпроси.

— Навярно се досеща за естеството на въпроса.

— Възможно ли е да е толкова чувствителна?

— Децата са гении — отсече категорично Файър.

— Да — съгласи се Бриган. — Добре, позволявам ти. После ще ми кажеш как го е приела.

Файър обаче вече не го чуваше. Обзе я безпокойство. Няколко пъти днес долавяше необичайно, познато и същевременно чуждо присъствие. Човек, който не би следвало да е тук. Тя сграбчи гривата на Смол и поклати глава. Смол вдигна муцуна от гърдите на Бриган и я погледна.

— Милейди? — попита Бриган. — Какво има?

— Струва ми се… Не, пак изчезна. Няма значение…

Бриган се втренчи учудено в нея. Тя се усмихна и му обясни.

— Понякога възприятието трябва да улегне, за да разбера какво е.

— Аха… — той прокара длан по муцуната на Смол. — Свързано ли е с моето съзнание?

— Шегуваш ли се? — удиви се Файър.

— Защо да се шегувам?

— Мислиш ли, че усещам нещо от твоето съзнание?

— Не усещаш ли?

— Бриган — наклони изненадано глава тя, забравила за миг добрите обноски, — твоят ум е стена без никакви пролуки. Нито веднъж не съм долавяла какво става в главата ти.

— О! Хмм… — той намести кожените ремъци върху рамото си с доста доволно изражение.

— Мислех, че го правиш нарочно — добави Файър.

— Нарочно е. Но ми е трудно да преценя как се справям.

— Справяш се безпогрешно.

— А сега?

Файър го зяпна.

— Какво? Питаш ме дали сега долавям чувствата ти? Не, разбира се.

— А сега?

Усети го като нежна вълна от дълбините на съзнанието му и го попи мълчаливо — първото чувство, което Бриган й даваше, я изпълни с щастие.

— Усещам, че този разговор ти е приятен.

— Интересно — усмихна се той. — Удивително! А можеш ли сега да влезеш в мислите ми?

— Не, естествено. Предаде ми само едно чувство, но това не означава, че мога да нахълтам и да те обсебя.

— Опитай се — подкани я той; гласът му звучеше приятелски, лицето му беше открито, ала Файър се уплаши.

— Не искам.

— Само като експеримент.

Думата я задави от страх.

— Не. Не искам. Не настоявай.

Той се приведе над дъсчената преграда и каза тихо:

— Милейди, прости ми. Притесних те. Обещавам повече да не настоявам.

— Не разбираш… Не бих го направила. Никога.

— Знам. Сигурен съм. Моля те, милейди… Де да можех да си взема думите обратно…

Файър усети, че стиска прекалено силно гривата на Смол. Погали клетия си кон и се пребори със сълзите, напиращи да се излеят. Зарови лице във врата на Смол и вдиша топлата миризма на кожата му.

После се засмя — задъхан смях, напомняш хлипане.

— Всъщност веднъж си помислих как бих влязла в ума ти, ако ме помолиш. За да ти помогна да заспиш.

Той отвори уста да каже нещо. Затвори я. Лицето му се затвори, неразгадаемата маска зае мястото си.

— Няма да е честно. Заспя ли, ти ще будуваш, защото няма кой да те приспи — рече й тихо.

Файър вече не знаеше какво да отговори. Обзе я отчаяние, защото разговорът им не я отвличаше от чувствата й към този мъж.

В същия момент Уелкли й се притече на помощ. Икономът влезе в конюшнята и съобщи на Бриган, че кралят го вика.

Докато вървеше към покоите си, сподиряна от стражите, отново долови странното и познато съзнание. Стрелецът със замъгления ум.

Файър простена тревожно. Стрелецът се намираше в двореца или в града. Поне така й се струваше днес. Той обаче не се задържаше достатъчно в съзнанието й, та да разгадае намеренията му и да реши какво да прави. Не беше нормално. Тези дебнещи мъже с празни глави, все едно омагьосани от чудовища, не бяха нормални. Появата му тук след толкова месеци не бе добре дошла.

Свари стражите в покоите си в особено състояние.

— Дойде един мъж, милейди — обясни й Муса. — Много странен мъж. Кралят го бил изпратил да провери изгледа от прозорците ви. Не ми заприлича на човек на краля и не му повярвах. Не го пуснах вътре.

— Изгледът от прозорците ми? — изуми се Файър. — Това пък какво ще рече?

— Нещо не беше наред, милейди — обади се Нийл. — Мъжът беше особен. Бръщолевеше безсмислици.

— Нищо подобно — тросна, се друг войник. — Кралят няма да остане доволен, задето не изпълнихме нареждането му.

— Край! — сряза го Муса. — Няма да спорим повече! Нийл е прав. Мъжът беше подозрителен.

— Замая ми главата — додаде Мила.

— Беше почтен човек — възрази друг. — А и не сме в положение да отпращаме хората на краля.