Огнена

Беше лятно бебе и рожденият й ден отмина през юли — без фанфари, понеже го запази в тайна. Арчър и Брокър й изпратиха цветя, Файър получи подаръка с усмивка, защото те несъмнено щяха да изпратят друго, ако знаеха колко много мъже от двореца и града й изпращат цветя — ежедневно, непрекъснато, откакто бе пристигнала преди два месеца. Стаите й приличаха на оранжерия. Би изхвърлила орхидеите, лилиите и изящните дълги рози, защото вниманието на тези мъже не я интересуваше, но харесваше цветята, харесваше да е заобиколена от прелестта им. Откри, че има Дарба да ги подрежда, цвят до цвят.

Кралят никога не й изпращаше цветя. Чувствата му не се променяха, но спря да й предлага да се омъжи за него. Всъщност, веднага след завръщането на Бриган, той я помоли да го учи как да се предпазва от чудовища. Дни и седмици наред те заставаха от двете страни на вратата й и Файър му обясняваше наново всичко, което той вече знаеше, но му трябваше тласък да си спомни. Воля, съсредоточаване и самоконтрол. Благодарение на упражненията и на неочакваната му мрачна отдаденост на дисциплината, съзнанието му укрепна и те преместиха уроците в кабинета му. Вече не я докосваше, освен ако не е прекалил с виното, както се случваше понякога. Пиянските му сълзи я изнервяха, но в такова състояние поне й беше лесно да го усмирява.

Всички в двореца забелязваха, разбира се, че двамата са заедно, и плъзваха безпочвени слухове как чудовището в крайна сметка ще се омъжи за краля.

Бриган снова из кралството почти през целия юли. Идваше и заминаваше и едва сега Файър разбра защо непрекъснато е на път. Освен значителното време, прекарано с армията, той се срещаше с хора — лордове, дами, търговци от черния пазар, приятели, врагове. Убеждаваше ги да се съюзят с него, изпитваше предаността им. В някои случаи просто шпионираше. Понякога се измъкваше от капани, в които волно или неволно бе попаднал, и се връщаше с превързани ръце, насинени очи и дори веднъж със спукано ребро, Файър се ужасяваше с каква охота командирът поемаше рисковете. Несъмнено някой друг трябваше да преговаря с търговците на оръжие, славещи се като снабдители на армията на Майдог. Друг трябваше да посети имението на Гънър, сина на Джентиан, охранявано като крепост и изолирано сред южните върхари, за да му обясни последствията, ако остане верен на баща си.

Файър си позволи да се усъмни в мъдростта на тези подвизи, но Клара й отговори:

— Много го бива да убеждава хората да изпълняват желанията му. А ако думите ударят на камък, постига своето с меча.

Файър си спомни двамата войници, счепкали се заради нея в деня, когато се присъедини към Първи полк. В паметта й изплува как няколкото думи на Бриган превърнаха озлоблението им в срам и разкаяние.

Очевидно не само чудовищата предизвикваха страхопочитание.

Оказа се още, че той притежава завидни умения да се сражава със сабя. Хана го смяташе за непобедим.

— Наследила съм таланта да се бия от татко — похвали се веднъж тя.

Да, несъмнено го бе получила отнякъде. В схватка с осем по-големи деца друго петгодишно момиченце не би се разминало само с разранен нос.

В последния юлски ден Хана дойде при нея с букет диви цветя, набрани явно от поляните по стръмнината над долното пристанище зад зелената къща.

— В писмото на баба пишеше, че рожденият ти ден е през юли. Пропуснах ли го? Защо никой не знае кога точно си родена? Чичо Гаран каза, че дамите обичат цветя.

При тези думи тя сбърчи несигурно нос и протегна цветята към лицето й, сякаш смята, че са за ядене и очаква Файър да се наведе и да ги сдъвче, както би направил Смол.

От всички букети в стаите й този й беше любимият заедно с букетите на Арчър и Брокър.

В един тревожен ден в края на август Файър отиде в конюшните при Смол, за да си проясни ума. Стражите й се отдръпнаха и до нея пристъпи Бриган, преметнал през рамо няколко юзди. Облегна се на дъсчената преграда и погали Смол по муцуната.

— Добра среща, милейди.

Сутринта се бе върнал от поредното си пътешествие.

— Къде е дамата ти, принце?

— Учи история. Не се оплака преди урока, та се чудя какво ще последва. Или ще ме изнудва за нещо, или се разболява.

Файър трябваше да зададе на Бриган въпрос — неловък въпрос. Не й оставаше друго, освен да си придаде самоувереност и да си спести предисловията. Тя вирна брадичка.

— Хана няколко пъти ме пита защо всеки месец чудовищата полудяват по мен и четири-пет дни излизам с повече стражи. Бих искала да й обясня. Моля за разрешение.

Самообладанието му я впечатли — лицето му не трепна, изражението му не се промени. Той погали Смол по врата.

— Хана е на пет години — отбеляза.

Файър не отговори. Чакаше.

Той се почеса колебливо по главата и я погледна с присвити очи.

— Ти как мислиш? Не е ли твърде малка? Не искам да се уплаши.

— Те не я плашат, принце. Настоя да ме пази от тях с лъка си.

— Имах предвид промените в тялото й — поясни тихо Бриган. — Притеснявам се да не се стресне.