Огнена

— Е, не бива да им позволяваш да те тормозят — рече накрая. — Те виждат само своята страна. Обсебени са от проблемите на кралството и не си представят друг начин на живот.

Файър се почуди какъв ли друг живот си представя Бриган. За какъв живот мечтае, ако не беше се родил с този.

— Как мислиш? — попита го предпазливо. — Да остана ли да им помогна?

— Милейди, не знам какво е редно да направиш. Ти трябва да прецениш кое е правилно.

В тона му долови отбранителна нотка, но не й стана ясно кого защитава — себе си или нея.

— А ти имаш ли мнение кое е правилно? — настоя тя.

Той се смути. Извърна лице.

— Не искам да ти влияя. Ще се радвам да останеш. Ще ни окажеш неоценима помощ. Но и ще съжалявам за това, което те молим да правиш. Искрено ще съжалявам.

Необичайно откровение — необичайно, защото не бе характерно за него, и още по-необичайно, защото едва ли някой друг би изпитал съжаление. Объркана, Файър стисна здраво лъка си и каза:

— Насилие е да превземам нечий ум и да го променям, както ми е угодно. Силата ми е престъпно нахлуване на чужда земя. Как да го осъществя, без да злоупотребя с правата си? Как ще разбера кога стигам твърде далеч? Способна съм да причиня толкова страдания.

Бриган помисли минута, втренчен съсредоточено в дланите си. Подръпна крайчеца на превръзката си.

— Разбирам те — призна тихо. — Знам какво е да си способен да причиняваш страдания. Обучавам двайсет и пет хиляди войници за кървава баня. Правил съм неща, които ми се иска никога да не съм бил принуден да направя. Ще ги правя и занапред. — Той я погледна, после пак сведе очи към ръцете си. — Предложението ми ще ти прозвучи безочливо, милейди, но ако поискаш, ще ти обещая да те предупреждавам, когато сметна, че злоупотребяваш със силата си. Независимо дали ще приемеш, бих искал да те помоля да ми обещаеш същото.

Файър преглътна. Не й се вярваше, че той й поверява толкова отговорна задача.

— За мен е чест — прошепна тя. — Приемам обещанието ти и ти давам своето в замяна.

Светлините в градските къщи помръкваха една след друга. Част от тактиката й да пропъжда определени мисли бе да избягва възможностите, които ги подклаждат.

— Благодаря за цигулката. Свиря на нея всеки ден.

При тези думи тя го остави сам и тръгна със стражите си към своите покои.

На другата сутрин в голямата дворцова зала тя разбра как трябва да постъпи.

Стените на просторната зала бяха огледални. Минавайки край тях, подтикната от внезапен импулс, Файър погледна отражението си.

Затаи дъх и продължи да се взира, докато преодоля първоначалния момент на неверие. Скръсти ръце, изправи гръб и продължи да гледа. Спомни си нещо, което я разгневи. Сподели с Клара намеренията си да няма деца и Клара й спомена за лекарство, което ще я разболее тежко, но само за два-три дни. След като се възстанови, повече няма да се тревожи, че ще забременее, колкото и мъже да приема в леглото си. Лекарството ще я лиши завинаги от способността да роди деца. Едно от най-полезните открития на крал Арн и лейди Ела.

Файър се ядоса при мисълта за това лекарство — насилие, което да й попречи да създаде свои подобия. За какво тогава бяха тези очи, невъзможното лице, меките извивки на тялото й, силата на ума и. Какъв бе смисълът, щом никой от мъжете, които я желаеха, нямаше да я дари с деца? Само на тъга ли бе обречена? Какъв бе смисълът да се родиш жена — чудовище?

Думите се изплъзнаха от устните й като шепот.

— Защо съм се родила?

— Моля? — сепна се Муса.

Файър поклати глава.

— Нищо.

Пристъпи крачка напред и свали шала. Косата й се плъзна като ослепителен огън по раменете й. Един от стражите й ахна.

Беше красива като Кансръл. Всъщност приличаше много на него.

Зад нея Бриган влезе ненадейно в голямата зала и се закова на място. Очите им се срещнаха в огледалото. Разбра, че е бил вглъбен в размишления или разговор, но появата й го е изтръгнала неочаквано от мислите.

Толкова рядко я поглеждаше в очите. Чувствата, които се опитваше да прогони, се надигнаха заплашително.

После зад Бриган се появи Гаран, обяснявайки разпалено нещо. Зад Гаран прозвуча гласът на Наш, а сетне се появи и самият Наш, видя я и спря рязко зад братята си. Файър сграбчи паникьосано косата си да я събере, подготвяйки се за поредната глупост на краля.

Ала не биваше да се страхува, бяха в безопасност, защото Наш се постара да затвори съзнанието си.

— Добра среща, милейди — поздрави я той с видимо усилие.

Прегърна братята си през раменете и излезе с тях от залата.

Файър се изненада. Пое си облекчено дъх. Отпъди чувствата си обратно в килията им. После, точно преди братята да излязат от полезрението й, очите й доловиха отблясък от хълбока на Бриган — дръжката на сабята му. Сабята на командира на Кралската армия. И внезапно Файър разбра.

Бриган правеше ужасни неща. Пронизваше хора със сабята си. Обучаваше войници да воюват. Притежаваше огромна разрушителна сила също като баща си, но не я използваше като него. Всъщност би предпочел изобщо да не я използва. Използваше я обаче, за да не позволи на други да употребяват властта по още по-лош начин.