Огнена

Файър започна да разпитва капитан Харт за контрабандиста Кътър и младия му спътник с разноцветни очи, замъгляващ съзнанията на събеседниците си. Харт твърдеше, че не знае нищо и най-сетне Файър се принуди да му повярва. Все пак не изглеждаше момчето да е въвлечено в плановете за войната. Същото важеше за бракониера, за непознатия в горите й на север и за стрелеца, поискал да се наслади на гледката от покоите й. Каква бе тяхната роля Файър можеше само да гадае, при това сама.

— Съжалявам, милейди — обясни й Клара. — Сигурна съм, че е зловещо, но сега ще се съсредоточим върху войната и бала. По-късно ще мислим за момчето.

Единственият заинтересуван беше Арчър, но той не й помагаше, защото верен на природата си, предполагаше, че в дъното на всичко стои някой, който иска да му открадне Файър.

Оказа се, че на Клара й предстои да се съсредоточи не само върху войната и бала. Принцесата беше бременна.

Заведе Файър на разходка до пристанището, та бученето на водопадите да заглушава разговора им и никой, включително стражите на Файър, да не долавят думите им. Клара не се просълзи и й съобщи вестта без недомлъвки. Щом свикна с чутото, Файър осъзна, че не е особено изненадана.

— Бях невнимателна — призна Клара. — Никога не съм харесвала билките. Гадеше ми се от тях. А и досега не се е случвало да забременея. Май се самозалъгвах, че не мога да имам деца. И сега плащам за глупостта си, понеже ми се гади от всичко.

Файър не бе забелязала. През последните седмици Клара й изглеждаше спокойна и в цветущо здраве. Знаеше колко добра актриса е принцесата и вероятно бе най-подходящата жена за такова изпитание. Не й липсваха нито пари, нито подкрепа. Щеше да работи чак до деня, когато детето се роди, и веднага след това да заработи отново. Щеше да е силна и практична майка.

— Бащата е Арчър — съобщи Клара.

Файър кимна. Предусещаше го.

— Ще бъде щедър. И преди се е случвало.

— Арчър не ме интересува. Интересуват ме твоите чувства. Нараних ли те, като скочих в леглото му, и с глупостта си след това.

Думите й изненадаха Файър и я трогнаха.

— Не се чувствам наранена — отговори категорично тя. — Не контролирам Арчър и не изпитвам ревност. Не бива да се безпокоиш за мен.

— Странна си! — повдигна вежди Клара.

— Арчър ме е ревнувал достатъчно да ме отврати от това чувство — сви рамене Файър.

Клара се взря изпитателно в лицето на Файър, в очите й.

Файър срещна погледа й — спокойно и невъзмутимо, за да й покаже, че е искрена. Най-сетне Клара кимна.

— Изпитвам огромно облекчение. Моля те, не казвай на братята ми — добави, за пръв път с притеснен глас. — Ще решат да си разчистят сметките с него и аз ще се вбеся. Сега имаме по-належащи задачи. Моментът е крайно неподходящ. — Замълча и след малко добави: — А и не искам да му се случи нищо лошо. Не ми даде всичко, на което се надявах, ала това, което ми даде, е прекрасно.

Не всеки би приветствал такъв подарък.

Стражите на Файър — Марго, Муса и Мила — се редуваха да спят в спалнята й. Една сутрин Файър се събуди с усещането, че някой не е на мястото си. Чу Мила да повръща в банята.

Втурна се при нея и вдигна светлите й коси над лицето й. Погали я по раменете и по гърба и щом се разсъни напълно, разбра какво вижда.

— О, милейди — разплака се Мила. — О, милейди. За каква ли ме мислите!

През ума на Файър наистина пробягваха много мисли, а сърцето й бе изпълнено със състрадание. Прегърна Мила.

— Изпитвам само състрадание. Ще ти помогна, доколкото е по силите ми.

Мила се разхлипа още по-силно и се притисна към Файър.

— Билките ми свършиха — призна на пресекулки момичето.

Файър се ужаси.

— Защо не поиска от мен или от лечителите?

— Не посмях, милейди. Срамувах се.

— Защо не помоли Арчър!

— Той е лорд. Как да го безпокоя? — Сълзите давеха Мила. — О, милейди. Съсипах живота си.

Нехайството на Арчър ядоса Файър. Тя прегърна по-здраво момичето и й зашепна утешително. Мила сякаш се поуспокои.

— Искам да разбереш нещо — Файър я гледаше настойчиво. — И да го запомниш.

— Да, милейди?

— Винаги искай всичко от мен.

През следващите дни Файър усети, че е излъгала Клара. Вярно, не ревнуваше Клара и Мила за това, което бяха правили с Арчър. Ала не беше неуязвима за ревността. Макар да разискваше, да съзаклятничеше и да кроеше планове с кралското семейство, привидно съсредоточена върху бала и войната, вътрешно, в моментите на затишие, Файър се терзаеше.

Представяше си как собственото й тяло е градина с кафява пръст, приютила семе. Как ще топли семето, ако е нейно, ще го храни и ще го защитава; колко яростно ще обича тази точица дори след като напусне тялото й и разцъфне извън нея.

Когато започна да й се гади, а гърдите й се подуха, дори си помисли, че е бременна, макар да знаеше, че не е. Болката й доставяше радост. После, разбира се, кървенето се появи и разсея заблудите й — несъмнено бе изпитвала обичайните ежемесечни болежки. И се разплака сърцераздирателно, задето не е бременна, както плачеше Мила, защото е забременяла.

Тъгата я уплаши, понеже бе по-силна от волята й. Тъгата изпълваше съзнанието й с утешителни, ужасяващи мисли.