Огнена

В средата на декември Файър взе решение. Надяваше се да е правилно.

В последния декемврийски ден — шестия рожден ден на Хана — момичето се появи пред прага на Файър с окъсани дрехи и разплакано. Устните й бяха разкървавени, а от дупките на панталоните й се подаваха ожулените й колене.

Файър нареди да доведат лечител. Когато се разбра, че Хана не плаче от болка, Файър отпрати лечителя, коленичи пред детето и го прегърна. Съсредоточи се да разнищи чувствата на Хана, доколкото й позволяват силите. Най-сетне проумя какво се е случило. Другите деца злорадствали, че баща й винаги пътува. Подхвърлили й, че Бриган иска да се отърве от нея. После й казали, че този път няма да се върне. Тя размахала юмруци.

С най-нежни думи, прегърнала момичето, Файър й обясни колко много я обича Бриган, колко тъгува, че я оставя сама, как идва първо при нея, щом се върне, как винаги говори за нея и с какво щастие го изпълва тя.

— Ти не би ме излъгала — кимна й Хана, когато най-после спря да плаче.

Имаше право. Затова не я успокои, че Бриган ще се върне и този път. Обещаеше ли й, рискуваше да излъже. Нямаше го от два месеца, а през последната седмица никой не бе чувал нищо за него.

Файър помогна на Хана да се изкъпе и й облече една от своите ризи с въздълги ръкави, които разсмяха Хана. Вечеряха заедно, а после, подсмърчайки от време на време, детето заспа в леглото й. Файър изпрати вест по един стражите си, та никой да не се разтревожи.

Когато долови ненадейно съзнанието на Бриган, за миг се разтрепери от вълнение. Овладя се и му изпрати мислено съобщение. Той дойде веднага при нея, небръснат и ухаещ на студ. Файър едва се сдържа да не го докосне. Обясни му какво са казали децата на Хана; лицето му посърна и се изопна от умора. Той седна на леглото, докосна Хана по косата и се приведе да я целуне по челото. Хана се събуди.

— Студен си, татко — промълви сънено, пропълзя в скута му и пак заспа.

Бриган я прегърна и погледна към Файър. Файър така се стъписа от щастието, обзело я при вида на сивоокия принц и детето му, сгушени на леглото й, че краката й се подкосиха. Отпусна се тежко на стола, който за щастие беше точно зад нея.

— Уелкли ми съобщи, че тази седмица почти не си излизала от стаите си, милейди — прошепна й Бриган. — Надявам се да не се чувстваш зле.

— Бях болна — отвърна дрезгаво Файър и прехапа език, понеже не смяташе да му казва.

Той се притесни и веднага й разкри тревогата си.

— Не — поклати глава тя. — Не бой се. Дреболия е. Вече съм добре.

Излъга, понеже тялото й още я измъчваше, а сърцето й кървеше като коленете на Хана. Надяваше се обаче скоро да се съвземе.

Той я погледна подозрително.

— Получаваш ли необходимите грижи?

— Да, разбира се. Моля те да го забравиш.

Той сведе очи към лицето на Хана.

— Редно е да те почерпя с торта за рождения й ден, но се налага да почакаме до утре — рече й.

Тази нощ звездите бяха студени и ронливи, а пълната луна изглеждаше безкрайно далеч, Файър се бе навлякла порядъчно — тялото й изглеждаше двойно по-голямо.

Свари Бриган на покрива, обърнал доволно лице срещу вятъра, без шапка. Тя събра замръзналите си длани и духна в тях да ги постопли.

— Безпомощен ли е студът пред теб, принце?

Той я поведе на завет зад широк комин. Предложи й да се облегне на комина. Тя установи с изненада колко приятно и топло е усещането — все едно се притиска към Смол. Стражите й се отдалечиха. Сред грохота на водопадите долетя приглушеното звънтене на камбанките над подвижния мост. Файър затвори очи.

— Милейди Файър… Муса ми каза за Мила. Ще ми обясниш ли какво става със сестра ми?

Файър отвори рязко очи. Облегнат на парапета, той се взираше в града. Дъхът му излиташе от устата като плътен облак.

— Ммм… — поколеба се тя, твърде изненадана да измисли подходяща защита. — Какво по-точно те интересува?

— Дали е бременна, разбира се.

— Как така да е бременна?

Той се обърна към нея и очите им се срещнаха, Файър се усъмни дали неразгадаемото й лице не е по-разгадаемо от неговото.

— Защото извън работата тя е непредсказуема — обясни сухо той. — И е по-слаба. Тази вечер яде малко и лицето й позеленя при вида на морковения пай. За пръв път виждам такова нещо, уверявам те. Или е бременна, или умира. — Очите му се насочиха отново към града и гласът му прозвуча безстрастно. — И не ми казвай кой е бащата на тези бебета, защото ще се изкуша да го поступам. А това ще е неловко, понеже очакваме Брокър да пристигне всеки момент, и дворецът е пълен с негови обожателки.

Щом бе стигнал до тези заключения, нямаше смисъл да увърта.

— И ще дадеш лош пример на Хана — добави кротко тя.

— Хмм… — той подпря брадичка в шепа. Дъхът му се разлетя във всички посоки. — Да разбирам ли, че двете са в неведение? И че трябва да си мълча. Толкова ли е нещастна Мила колкото изглежда?

— Съсипана е — призна тихо Файър.

— Иде ми да го убия!

— От гняв и отчаяние тя не разсъждава трезво. Не иска пари от него. Опитвам се да я вразумя и се надявам да си промени решението.