Огнена

— Ще задържи работата си, ако иска. Няма да я уволня. Ще измислим нещо. — Погледна я стреснато. — Не казвай на Гаран. — Накрая добави мрачно: — Ах, милейди, сега светът не е приветливо място за бебета.

Бебета, помисли си Файър. Бебетата, които ще се появят на белия свят. Изпрати безмълвно послание: Добре дошли, бебета. И откри, стресната, че плаче. Това се превръщаше в симптом на бременностите на приятелките й — че тя не спира да плаче.

Бриган се преобрази — суровото му лице омекна, а ръцете му затърсиха несъществуваща кърпичка из джобовете. Той приближи до нея.

— Какво има, милейди? Кажи ми, моля те.

— Липсваше ми — избърбори тя. — Нямаше те цели два месеца!

Той я улови за ръцете.

— Кажи ми какво има, моля те!

Тогава, защото той държеше ръцете й, тя му каза всичко съвсем простичко — колко отчаяно иска да има деца и защо е решила да няма и как от страх да не се разколебае, е уредила тайно, с помощта на Клара и Муса, да вземе лекарствата, които ще го предотвратят завинаги. И всъщност не беше оздравяла, защото сърцето й се свиваше и трепереше, а сълзите й сякаш никога не пресъхваха.

Той я изслуша мълчаливо и смаяно. Дълго не продума, впил с безнадеждно изражение очи в ръкавиците й. Накрая отрони:

— Постъпих жестоко с теб в нощта, когато се срещнахме. Никога няма да си го простя.

Това бе последното, което Файър очакваше да чуе. Погледна го в очите, побледнели като луната.

— Съжалявам, че тъгуваш — продължи той. — Не знам какво да ти кажа. Ти си създадена да живееш на място, където се раждат много бебета, и да ги осиновяваш. Ще се погрижим Арчър да се навърта наоколо. Ще свърши добра работа, нали?

Тя се усмихна, почти се засмя.

— Почувствах се по-добре. Благодаря.

Той пусна ръцете й бавно, внимателно, сякаш се страхува да не паднат на покрива и да не се търкулнат надолу. Усмихна й се нежно.

— Преди не ме поглеждаше в очите, но сега ме гледаш — каза му тя, защото си спомни и й стана интересно.

— Тогава не беше истинска за мен — отвърна й той.

Тя сбърчи чело.

— Какво искаш да кажеш?

— Присъствието ти ме поразяваше, но вече свикнах с теб.

Тя примигна, изненадана от глупавото удоволствие, което изпита при тези думи. После се присмя на себе си и на заключението му, че всъщност е обикновена.

Двайсет и втора глава

На другата сутрин Файър влезе в кабинета на Наш, придружена от Муса, Мила и Нийл, за да се срещне с кралското семейство и Арчър.

От бала ги деляха само няколко седмици, а все още обсъждаха въпроса за участието на Файър в плана за убийствата. Според Файър всичко беше ясно. Тя трябваше да ликвидира и тримата, непременно, защото по-лесно щеше да успее да подмами жертвите на усамотено място далеч от охраната им и да изтръгне сведения от тях, преди да ги убие. Гаран обаче възразяваше, че Файър не умее да борави майсторски с меча и ако единият от тримата се окаже с непроницаемо съзнание, тя щеше да свърши на върха на неговата сабя. Клара не искаше убиец без опит.

— Ще се поколебаеш — повтори отново тя днес. — Осъзнаеш ли какво всъщност означава да забиеш нож в нечии гърди, няма да го направиш.

Файър се смяташе за по-опитна от всички в тази стая, с изключение на Арчър.

— Вярно е, че няма да поискам да го направя — отвърна спокойно тя, — но наложи ли се, ще го направя.

Арчър се въсеше мрачно в ъгъла, Файър не му обръщаше внимание, защото разбираше колко е безполезно да го убеждава — особено напоследък, когато отношението му към нея се лашкаше между срам и гняв, понеже посвещава времето си на Мила и й съчувства. Той го усещаше и кипеше от яд, защото знаеше, че вината е негова.

— Не бива да изпращаме новак да убие тримата ни най-страшни врагове — упорстваше Гаран.

За пръв път, откакто бяха започнали да разискват темата, присъстваше и Бриган, за да изрази лично мнението си. Облягаше се на библиотеката, скръстил ръце.

— Очевидно тя трябва да участва — обади се той. — Според мен Джентиан няма да й окаже кой знае каква съпротива, а Гънър е умен, но в крайна сметка се подчинява на баща си. Мургда може да създаде затруднения, но сме длъжни да научим какво знае — особено къде Майдог крие армията си — а никой не би ни помогнал по-ефективно от лейди Файър. Освен това — повдигна вежди той, за да спре възраженията на Клара — лейди Файър е наясно докъде се простират уменията й. Щом твърди, че ще се справи, значи ще се справи.

Арчър се обърна към Бриган, оголил зъби, защото гневът му най-сетне си намери отдушник.

— Млъкни, Арчър! — сряза го Клара още преди да е проговорил.

— Прекалено опасно е — обади се Наш от бюрото си, откъдето се взираше тревожно във Файър. — Ти си майсторът на сабята, Бриган. Ти трябва да го направиш.

Бриган кимна.

— Добре де, защо да не го направим двамата заедно? Лейди Файър ще ги подмами на усамотено място и ще ги разпита, а аз ще ги убия и ще я защитавам.

— Само дето по-трудно ще ги убедя да ми повярват, ако ти си там — възрази Файър.

— А ако се скрия?

От другия край на стаята Арчър пристъпваше бавно към Бриган. Сега застана пред принца, задъхан от ярост.