Огнена

Файър замълча за миг, борейки се с картината, която я преследваше насън. Проговори със затворени очи:

— Щом разбрах, че е мъртъв, прострелях котката. После убих всичките му чудовища, защото ги мразех и защото не понасях как реват, жадни за неговата кръв. Накрая извиках прислужниците и им казах, че той се е самоубил, а аз не съм успяла да го спра. Влязох в съзнанията им и ги убедих да ми повярват. Не се затрудних. След смъртта на Накс Кансръл се чувстваше нещастен и те знаеха, че е способен на всякаква лудост.

Останалото от историята запази за себе си. Арчър дойде и я намери коленичила в кръвта на Кансръл, втренчена в него със сухи очи. Опита се да я отдръпне от баща й, но тя се съпротивляваше, крещеше му да не я докосва. Няколко дни се държеше жестоко с Арчър и с Брокър, беснееше злобно, не беше на себе си. Те не се отделяха и се грижиха за нея, докато се съвземе. Последваха седмици на униние и сълзи. И тогава бяха неотлъчно до нея.

Сега тя седеше вцепенена на дивана. Внезапно й се прииска да види Арчър, за да му прости, че е казал истината. Време беше и другите да разберат. Време бе всички да разберат каква е и на какво е способна.

Заспа неусетно и не се събуди дори когато Муса скочи да улови чашата й, за да не се разлее виното.

Отвори очи часове по-късно. Лежеше на дивана, покрита с одеяла, а котенцата спяха сред оплетените й коси. Тес я нямаше, но Муса, Мила и Нийл не бяха помръднали от местата си.

Арчър стоеше пред камината с гръб към нея.

Файър се попривдигна и освободи косата си от котенцата.

— Мила, не е нужно да оставаш, ако не искаш — каза тя.

— Искам да остана и да ви пазя, милейди — отвърна упорито Мила.

— Добре — кимна Файър и погледна Арчър, който се обърна към нея още щом чу гласа й.

Лявата му буза беше насинена. Отначало Файър се стресна, но после я загложди любопитство.

— Кой те удари? — попита го тя.

— Клара.

— Клара!

— Цапардоса ме, задето съм те разстроил. Е — добави, снишил глас, — поне това бе главната причина. Клара може да избира от няколко, предполагам. — Стрелна с очи Мила, внезапно придобила вид на боксьор, когото са налагали твърде дълго по корема. — Това е нелепо…

Заради теб, разгневи се Файър. А нехайните ти думи само влошават положението. Те не знаят още една за друга. Нямаш право да разкриваш тайните им.

— Файър — каза той, свел отчаяно поглед, — отдавна не съм правил добро на някого. Когато татко дойде, няма да посмея да го погледна в очите. Жадувам да направя нещо полезно, нещо, от което да не се срамувам, но съм безпомощен, когато си пред очите ми, но не се нуждаеш вече от мен и си влюбена в другиго.

— О, Арчър — промълви тя и млъкна, задавена от безпомощност. Стори й се и смешно, и тъжно, задето за пръв път е прав да я обвинява, че е влюбена.

— Заминавам на запад — съобщи той. — При Кътър.

— Какво? — извика смаяно тя. — Сега? Сам?

— Никой не обръща внимание на момчето и на стрелеца. Знам обаче, че грешите. Не бива да омаловажаваме появата на момчето, а преди двайсетина години стрелецът е бил в затвора за изнасилване.

Файър едва се сдържаше да не се разплаче.

— Арчър, не бива да заминаваш. Изчакай да мине балът, за да дойда с теб.

— Мен ако питаш, набелязали са теб.

— Моля те, Арчър, не тръгвай.

— Налага се — възкликна яростно той, извърна се и вдигна ръка. — Не издържам дори да те гледам — промълви с одрезгавял от вълнение глас. — Длъжен съм да направя нещо, не разбираш ли? Трябва да замина. Ще ти позволят да ги убиеш. Ти и Бриган — великият екип. Ето! — извика, измъкна сгънат лист от джоба и го хвърли гневно на дивана до нея.

— Какво е това? — учуди се Файър.

— Писмо от него — изкрещя Арчър. — Написа го тук, на бюрото, точно преди да се събудиш. Заплаши да ми счупи ръцете, ако не ти го дам.

Тес се появи ненадейно на прага и размаха показалец към Арчър.

— Млади човече, в тази къща живее дете. Не е нужно да събаряш покрива с крясъци — предупреди го тя, обърна се рязко и изчезна.

Арчър се втренчи удивено в празното пространство. После пристъпи към камината и се облегна на каменната стена, обвил глава с длани.

— Арчър, ако държиш да заминеш, вземи повече войници — помоли го Файър. — Помоли Бриган да ти осигури конвой.

Той не отговори. Не бе сигурна дори дали я чу. Обърна се с лице към нея и каза:

— Сбогом, Файър.

Излезе от стаята, оставяйки я сама със страха.

Мислите й се втурнаха отчаяно след него. Арчър! Бъди силен. Пази се. Обичам те.

* * *

Писмото на Бриган беше кратко.