Огнена

— Арчър е задник, вярно, но се надявам да е предпазлив — заключи Клара и едната й ръка докосна разсеяно корема, докато другата прелистваше купчината скици на различните етажи в двореца. — Познава ли земите на запад? Там има дълбоки пропасти. Някои са отвори на пещери, но други са бездънни. Дано да не пропадне някъде. — Спря да прелиства за миг, затвори очи и въздъхна. — Реших да му бъда благодарна, задето е осигурил брат или сестра на детето ми. Гневът обезсилва повече от благодарността.

Когато истината излезе наяве, Клара наистина я прие с щедро хладнокръвие. На Мила не й беше толкова лесно, но и тя не се предаде на гнева. Седнала на стола до вратата, в момента Мила изглеждаше просто зашеметена.

— Така… — въздъхна отново Клара. — Успя ли да запомниш всичко за шесто ниво? Не се страхуваш от височини, нали?

— Не повече от всеки друг. Защо?

Клара издърпа два големи листа, извити в краищата.

— Това са плановете на седмия и осмия етаж. Ще попитам Уелкли дали съм отбелязала правилно стаите на гостите. Постарахме се да запазим тези етажи свободни, за да ги използваш, но някои държат на гледката.

Да запомни разположението на стаите в двореца бе по-различно за Файър, отколкото за всеки друг човек. Тя се затрудняваше да си представи двореца като плоска карта върху страницата. За нея дворецът представляваше триизмерно пространство, пълно с движещи се съзнания — те сновяха по коридорите, подминаваха шахтите за прането и се изкачваха по стълбища, невидими за нея, но се налагаше да ги запамети като рисунка върху лист хартия. Сега не бе достатъчно да знае, например, че Уелкли е в източния край на втория етаж. Къде точно се намираше? В коя стая? Колко врати и прозорци имаше там? Къде беше най-близкият килер и най-близкото стълбище? Съзнанията, които усещаше край Уелкли — в стаята при него ли бяха, в коридора или в съседна стая? Ако се наложеше да упъти Уелкли към нейните стаи, без да го вижда, щеше ли да успее? Щеше ли да съумее да обхване със съзнанието си осем етажа, стотици коридори, хиляди стаи, врати, прозорци и балкони, изпълнени с чужди мисли.

Лесният отговор беше „не“, не би могла. Но трябваше да се научи, защото планът за убийствата зависеше от това. В покоите си, в конюшните при Смол, по покрива със стражите си тя се упражняваше по цели дни, непрекъснато. Понякога се възгордяваше колко далеч зад гърба й са останали първите дни в двореца. Никога вече нямаше да се изгуби по лабиринта от коридори.

Успехът на плана се крепеше притеснително върху способността на Файър да изолира Джентиан, Гънър и Мургда — отделно или заедно, но задължително тайно — някъде в двореца. Не се ли справеше, резервните планове бяха объркани, включваха твърде много войници и схватки и нямаше как да останат незабелязани.

Надяваха се Файър да научи от тримата каквото успее, а междувременно Бриган да намери дискретен начин да се присъедини към нея и да се погрижи тя да се измъкне невредима с информацията, а събеседниците й да умрат. После вестта за погрома трябваше да бъде запазена в тайна възможно най-дълго. Тази задача също бе възложена на Файър — да наблюдава двореца за хора, заподозрели какво се е случило, за да ги арестуват, преди да разтръбят съмненията си. Никой, абсолютно никой от противниковия лагер не биваше да узнава накъде са се наклонили везните и какво е разбрала Файър. Информацията е ценна, когато никой не знае, че я притежаваш.

Още същата нощ Бриган щеше да препусне към Наводнената крепост. Стигнеше ли там, войната щеше да започне.

В деня на бала Тес, кимайки одобрително, помогна на Файър да облече роклята, поръчана от Уелкли, да закопчае катарамите, да приглади и да изпъне невидимите гънки. После няколко фризьори се заеха с косата на Файър, прехласвайки се по оттенъците на червеното, оранжевото и златното, по смайващите ивици розово, по невъзможната й мекота, по ненадминатия й блясък. За пръв път Файър се опитваше да подобри външния си вид. Много бързо процесът й дотегна.

Все пак, когато най-сетне суетнята приключи, фризьорите си тръгнаха и Тес настоя Файър да застане пред огледалото, тя видя и разбра, че всички са си свършили отлично работата. Роклята — сияйно пурпурна и със съвсем семпъл дизайн — й прилягаше толкова съвършено, че Файър се чувстваше полугола. А косата й… Не разбра какво точно са направили с нея, но тънки като конец плитки лъкатушеха през гъстите кичури, спускащи се над раменете и по гърба й. Крайният резултат бе овладяна стихия, допълваща великолепно лицето, тялото и роклята й. Файър се обърна да провери въздействието върху стражите си — всичките двайсетима бяха в стаята, готови да изпълнят ролите си в среднощния план. Двайсетимата зяпнаха смаяно. Дори Муса, Мила и Нийл се ококориха, Файър досегна съзнанието им и първо изпита задоволство, но после се ядоса, откривайки ги отворени като стъклените покриви през юли.

— Овладейте се! — нареди им тя. — Забравихте ли, че това е маска? Ще се провалим, ако помощниците ми си изгубят ума.