Огнена

— Няма да се провалим, милейди. — Тес й подаде два ножа в кании за глезените. — Ще получиш каквото искаш от когото и да го поискаш. Тази нощ крал Наш ще ти подари Крилатата река, ако пожелаеш, а принц Бриган… принц Бриган, дете, ще ти даде най-добрия си боен кон.

Файър закопча ножовете на глезените си и не се усмихна. Бриган не би могъл да раздава подаръци, ако не се върне в двореца, а два часа преди бала него го нямаше.

* * *

Една от няколкото сцени, запазени от кралското семейство за среднощното им представление, бе апартамент на четвъртия етаж с балкон към централния площад.

Файър никога не беше виждала увеселение, още по-малко кралски бал. Площадът сияеше по-бляскав от злато, облян в светлината на хиляди свещи — стени от свещи зад балюстради край дансинга, та роклите на дамите да не пламнат; свещи в широки полилеи, увиснали на сребърни вериги от таваните; свещи, топящи се по парапетите на всеки балкон, включително на нейния. Танцуващите пламъци озаряваха хората, красивите им рокли и костюми, накитите им, сребърните чаши в ръцете им, звънкия им смях. Небето притъмняваше. Музикантите настроиха инструментите си и засвириха. Танците започнаха — прелестна картина на зимно празненство.

Колко различно усещане обаче се таеше зад външния изглед! Ако не се налагаше да се съсредоточи до краен предел, Файър сигурно щеше да се разсмее. Ала тя разбираше, че стои над миниатюрна вселена, олицетворение на кралството — мрежа от предатели, шпиони, съюзници в лъскави костюми, представляващи всички лагери. Наблюдаваха се изпитателно, напрягаха слух да доловят разговорите на противниците, следяха кой влиза и излиза. Лорд Джентиан и синът му бяха в центъра на вниманието, макар да се опитваха да остават в периферията му. Гънър, среден на ръст и неугледен, не се набиваше на очи в ъгъла, но Джентиан беше висок, с лъскава бяла коса и твърде известен противник на трона, та да не го забележат. Заобикаляха го петима „прислужници“ с вид на зли кучета, спретнати в официално облекло. На балове като този сабите не се смятаха за проява на добър вкус; единствените видими оръжия бяха по дворцовите стражи, разположени край вратите, Файър обаче знаеше, че Джентиан, Гънър и несполучливо дегизираните им телохранители имат ножове. Усещаше и силното недоверие, лъхащо от тях. Забелязваше как Джентиан току си разхлабва неловко яката. Той и синът му се обръщаха рязко към всеки шум, застиналите по лицата им фалшиви усмивки им придаваха почти налудничав вид. На пръв поглед Джентиан изглеждаше привлекателен мъж, безупречно облечен и достолепен, стига да не долавяш писъците на изопнатите му нерви. Лордът съжаляваше за плана, довел го тук.

Завиваше й се свят да следи всички на площада, а да се пресяга отвъд него определено я зашеметяваше. Ала тя се стараеше и с помощта на съзнанията, които я допускаха, съставяше мислен списък на хората в двореца, подкрепящи лорд Джентиан и лейди Мургда, на хората, заслужаващи доверие, и на съмнителните гости. Изпращаше безмълвно списъка на секретаря на Гаран в кабинета му, който си записваше имената и описанията им и ги предаваше на капитана на стражите, натоварени с тежката задача да знаят къде е всеки по всяко време и да предотвратяват непредвидени появи на оръжия и изчезване на важни личности.

Небето почерня, Файър усещаше стрелците, притаени в сенките на балконите край нея. Джентиан и Мургда бяха настанени на третия етаж в двореца. Стаите им гледаха към същия площад, а в помещенията до, над, срещу и около тях вместо гости имаше отряди от кралски войници, в сравнение с които стражите на Файър изглеждаха съвсем безобидни.

Така бе наредил Бриган.

Файър се двоумеше кое я плаши повече — какви ще са последствията за нея и за семейството му, ако той не пристигне навреме, или как отсъствието му ще засегне плана им и войната. И двете подклаждаха еднакво тревогата й. Не дойдеше ли, значи Бриган вероятно бе мъртъв и тогава всичко щеше да рухне — и големите замисли, и сърцето й.

Няколко минути по-късно съзнанието й се натъкна на неговото — в периферията на обсега й, на най-близкия градски мост. Почти неволно тя му изпрати чувство, което започна с гняв, но веднага се преобрази в безпокойство, а сетне и в облекчение, че го е усетила. Инстинктивният й и неовладян порив я накара да се замисли дали не е разкрила и по-дълбоките си чувства.

В отговор Бриган й изпрати насърчение, изтощение и извинение. Тя се извини на свой ред, но той отново помоли за прошка — този път по-настойчиво. Бриган пристигна, съобщи бързо тя на другите и отблъсна облекчението им от ума си. Вниманието й се раздвояваше. Впрегна волята си да се съсредоточи отново върху площада.