Огнена

Не съм сигурна, че иде успея да измъкна лейди Мургда от стаите й. Не знам дали Мургда иде умре тази нощ. Но лорд Джентиан ще направи каквото му кажа и вероятно ще се справя с Гънър. Да започнем с тях: Съюзниците на лорд Майдог ще ни разкрият плановете му.

Двайсет и четвърта глава

Файър искаше Джентиан и особено Гънър да я видят, без антуражът на Мургда да я забележи. Затова отиде в личните покои на краля на втория етаж с изглед към площада и излезе на балкона. Погледна право в замаяните лица на Джентиан и Гънър, застанали така, че да им се покаже в цялата си прелест. Усмихна им се подканващо и запърха с мигли — нелепо и неловко положение, ала постигна желания ефект. После Наш се втурна на балкона, надникна да провери с кого флиртува, хвърли гневен поглед към Джентиан и Гънър, улови Файър за ръката и я дръпна вътре. Всичко трая навярно девет секунди — за щастие, понеже умственото напрежение върху Файър бе огромно.

На площада имаше прекалено много съзнания. Не би могла да ги контролира едновременно. Помагаха й. Хората на Уелкли отвличаха вниманието на гостите от нея. Неколцина обаче я зърнаха. Наложи се Файър да състави списък и да наблюдават заинтригуваните от сцената „дамата-чудовище омайва Джентиан и Гънър“ — да не би да се разбъбрят или дори да предприемат нещо.

Все пак успя. Появата й парализира Джентиан и Гънър. Искам да говоря с вас, каза им мислено тя, докато Наш я дърпаше навътре. Искам да мина на ваша страна. Но не казвайте на никого, защото ще ме изложите на опасност.

В дневната на Наш тя се отпусна тежко на стола и оброни глава, попивайки нетърпението на Джентиан, желанието и подозрението на Гънър. Претърси набързо площада и двореца за нещо свързано с тях или обезпокоително. Наш взе чаша вода от масата, клекна до нея и й я подаде.

— Благодаря — погледна го признателно тя и взе чашата. — Справи се добре, кралю. Повярваха, че ме пазиш ревниво, а аз искам да избягам. Джентиан кипи от негодувание.

Клара, излегнала се на дивана, изсумтя отвратено.

— Лековерни глупци!

— Не са виновни те — напомни й сериозно Наш, все още клекнал пред Файър.

Затрудняваше се да стане и да се отдалечи от нея. Файър усещаше, че се опитва. Прииска й се да докосне ръката му — от благодарност за искрено положените усилия — ала знаеше колко безполезен ще бъде досегът й. Защо не занесеш вода на брат си?, предложи му нежно, защото Гаран бе започнал да се поти от треската, поваляща го в моменти на напрежение, и лежеше на дивана, отпуснал крака в скута на Клара. Наш сведе глава и стана да изпълни молбата и.

Файър погледна Бриган, облегнат на библиотеката със скръстени ръце и затворени очи. Братята и сестра му разискваха причините за глупостта на Джентиан, но той явно не ги чуваше. Беше облечен изискано и избръснат, но потъмнялата вече синина върху лицето му имаше болезнен морав оттенък. Изглеждаше изтощен, сякаш иска да потъне в библиотеката и да се слее със стабилната й, бездушна дървена маса.

Откога не си спал?, попита го безмълвно тя.

Бледите му очи се отвориха и я погледнаха. Той сви рамене, поклати глава и Файър разбра, че отдавна не е подвивал крак.

Кой те рани?

Той поклати отново глава и устните му оформиха дума. Бандити.

Сам ли яздеше?

— Налагаше се — каза тихо той. — Иначе нямаше да стигна навреме.

Не те критикувах. Вярвам, че си направил каквото трябва.

Той й изпрати спомен. Как през един зелен и златен ден в началото на лятото й обеща да не скита нощем сам. Ала предишната нощ и през деня бе препускал сам. Тя имаше право да го кори.

Ще ми се… подхвана Файър, но спря, защото не биваше да му казва колко иска да го успокои и да му помогне да заспи. Не искаше да изпълняват тази задача, не искаше да избухва война, а той и Наш да се сражават с мечове и юмруци, изправени срещу хиляди войници по замръзналите върхари. Тези братя… Щяха ли да оцелеят на бойното поле?

Обзе я страх. Изрече наум с рязък тон: Харесва ми бойният ти кон. Биг. Ще ми го дадеш ли?

Той я изгледа стреснато, както се полага, когато зададат такъв въпрос на командир в навечерието на битка, Файър се засмя и ненадейната, неочаквана лекота утеши изтръпналото й от болка съзнание. Добре де, добре. Просто пробвах дали си буден. Не ми вдъхваше доверие така, задрямал прав.