Огнена

Стълбата е спусната, съобщи тя на войниците в стаята под нея. Чу как прозорецът им проскърца и се открехна. Провери отново небето и земята. Нямаше никого. Дори стражите пред зелената къща бяха изчезнали.

— Добре — каза тя. — Тръгвам.

В същия момент почувства колко много се тревожи Муса да я пусне да излезе сама и незащитена. Стисна ръката й по-силно от необходимото.

— Ще те повикам, ако ми потрябваш — обеща й.

Присвила устни, Муса й помогна да се измъкне през прозореца.

Роклята и пантофките й не бяха предназначени за студ, още по-малко за зимен студ, но все пак успя да се спусне до прозореца под нея. Войниците я издърпаха вътре и се постараха да не я зяпат, докато си приглаждаше роклята. После й помогнаха да се скрие под покривката на количката, с която разнасяха храната за седмия етаж.

Беше здрава количка, а подовете на Наш бяха гладки и след минута-две тя спря да трепери и се стопли. Един прислужник я придвижи по коридорите, после я качи на платформата, която се заиздига по въжетата си плавно и без никакво проскърцване. Прислужникът следваше безмълвните й указания, свиваше, накъдето го насочи, и най-сетне стигнаха най-отдалечения коридор в северното крило. Спряха пред стаята, където Джентиан и Гънър я чакаха.

Файър се пресегна нагоре към Бриган. Той не беше там.

Съзнанието й се заозърта паникьосано и тя разбра какво е направила.

Гръм и мълнии!, извика на Бриган. Объркала съм се. Не съм ги довела в стаята точно под теб. Намират се на запад през един апартамент.

Бриган я успокои. Обясни й, че ще прескочи през балконите на съседните стаи.

Там има хора.

Той я увери, че няма.

Не на твоя етаж, Бриган. На моя. Довела съм Джентиан и Гънър в стаи, където има гости. Куислинг? Куисланд? Някой с К. Главата й се пръскаше от болка. Да се опитам ли да ги преместя? Гънър сигурно ще откаже. О, какъв ужас! Ще изпратя вест да не позволяват на човека с К, на съпругата и на стражите му да влязат в стаите си. Къде ще денем сега телата на Джентиан и Гънър?, добави горчиво тя, просълзена при мисълта какви последствия ще им навлече грешката й.

„Куислам?“, предположи Бриган. „Лорд Куислам от Южен Делс?“

Да, Куислам.

„Не беше ли съюзник на Джентиан?“

Файър се напрегна да си спомни. Да. Куислам е съюзник на Джентиан. Сега разбрах защо Гънър спря да се съпротивлява, щом влезе в стаята.

Бриган предположи, че в стаята на съюзника си Гънър ще се чувства по-спокоен и ще е по-сговорчив. Нищо чудно грешката й да им помогне.

Файър вече не се владееше.

Няма да ни помогне! Създава безброй затруднения!

Файър…

Концентрацията й се раздробяваше на парчета, но тя отчаяно се вкопчи в нещо, което ненадейно и необяснимо й се стори важно. Бриган, ти контролираш ума си по-силно от всеки, когото познавам. Виж колко добре се разбираме, изпращаш ми цели изречения… И няма смисъл да ми обясняваш защо си толкова силен. Необходимостта те е закалила. Татко… Почувства се изтощена до смърт. Сякаш налагаха мозъка й с юмруци. Татко те мразеше повече от всеки друг.

„Файър…“

Изморена съм, Бриган.

„Файър.“

Той изричаше името й и й изпращаше чувство. Смелост, сила и още нещо, все едно е до нея, прегръща я и я оставя да отпусне за миг цялото си тяло в обятията му, да слее съзнанието си с неговото, да сгрее сърцето си в огъня на неговото сърце.

Огънят в сърцето на Бриган бе удивителен, Файър разбра и почти не повярва, че чувството, което й изпраща, е любов.

„Опомни се“, нареди й мислено. „Влизай в онази стая.“

Слезе от количката. Отвори вратата на стаята.

Двайсет и пета глава

Джентиан и Гънър седяха с лица към вратата. Още щом Файър я затвори, Гънър стана и запристъпва покрай стената към нея.