Огнена

Файър забеляза щит с герба на Куислам, подпрян на ниска масичка. Видя квадратите по килима в червено, пурпурно и ръждивокафяво. Диванът и столовете бяха кафяви. Поне за кървавите петна нямаше да се притесняват. Попи чувствата на двамата мъже и веднага разбра къде е препъникамъкът в тази стая. Не беше Джентиан, разбира се, очарован и грейнал от щастие при вида й, дотолкова податлив дори за изтощеното й съзнание, че за миг тя се зачуди как изобщо е успял да се издигне. Отговорът на кого лордът дължи могъществото си обаче стоеше намръщен пред нея. Гънър й напомняше донякъде Наш — непредсказуем, противоречив, неконтролируем, но не и изтъкан от самообладание. Той заснова напред-назад до стената, без да откъсва очи от нея. И макар да не беше нито едър, нито внушителен, плавните му, гъвкави движения й подсказаха защо приятелите й се притесняваха. Гънър бе страховито и разсъдливо създание, способно на необуздана, неочаквана злост.

— Няма ли да седнеш, Гънър? — прошепна Файър.

Отстъпи встрани от тях и се настани спокойно на дивана. Сгреши, защото диванът побираше повече от един човек и тъкмо към него се насочваше Гънър. Тя се сборичка със съзнанието му, някак издуто и вдървено в момента, и го отблъсна към столовете, по-близо до баща му. Той обаче явно бе решил да не сяда, щом не може да е до нея. Оттегли се до стената и пак заснова напред-назад.

— Какво да направим за теб, скъпо дете? — попита я Джентиан, подпийнал и щастлив.

Би предпочела да разполага с повече време. Ала времето й бе взето назаем от лорд Куислам.

— Искам да работя за вас. А вие да ме закриляте.

— Нямам ти доверие с този вид — изръмжа Гънър. — Нямам вяра на чудовища…

— Гънър! — укори го баща му. — Тя ни засвидетелства искрените си намерения, когато ни издебнаха в коридора. Майдог не би желал да сме груби с нея.

— На Майдог му е все едно какво ще правим, стига той да извлече изгода — отсече Гънър. — И той не заслужава доверие.

— Достатъчно! — вдигна властно ръка Джентиан.

Гънър се намръщи, но замълча.

— От кога сте съюзници с Майдог? — поинтересува се Файър, поглеждайки невинно Джентиан.

Побутна леко съзнанието му да го поощри да говори.

Двайсет минути по-късно Файър научи и предаде на кралското семейство, че Майдог и Джентиан са се съюзили най-вече защото дамата-чудовище се е присъединила към лагера на краля, а Харт й е разкрил само част от историята, уведомявайки я как Джентиан планира да нападне Наводнената крепост с десетте си хиляди войници. Всъщност Джентиан щял да нападне крепостта с петнайсет хиляди. След като се споразумели, Майдог прехвърлил пет хиляди от пикийските си наемници в армията на Джентиан, придвижвайки ги на части през тунелите.

Не й беше лесно да изрази задоволство от тази новина. Това означаваше в Наводнената крепост Бриган да се изправи пред по-многоброен противник — десет хиляди срещу петнайсет хиляди. Но дали значеше също, че армията на Майдог, независимо къде е скрита, наброява само петнайсет хиляди и няма числено превъзходство над другите два полка от Кралската армия плюс всички подкрепления?

— Шпионите ни докладваха, че търсите войската на Майдог из цялото кралство — прекъсна размишленията й Джентиан. Разкикоти се, повъртя в ръцете си ножа, който бе извадил от ботуша си, и погледна нервно смръщения си син, сновящ край стената. — Ще ти кажа защо не я намирате. Тя е в морето.

— В морето… — изненада се Файър.

— Да — кимна Джентиан. — Майдог има двайсет хиляди войници… О, виждам, че си впечатлена! Той непрекъснато наема войници, милейди. Има двайсет хиляди в морето. Плават отвъд хоризонта точно срещу Мраморното възвишение. В стотици пикийски кораби. А други петдесет кораба носят само коне. Пикийците са ненадминати мореплаватели. Съпругът на лейди Мургда също е мореплавател. Изследовател е, но войната го заинтригува. Седни, Гънър! — възкликна остро Джентиан и плесна ръката на Гънър с плоската страна на ножа.

Гънър се нахвърли върху баща си, сграбчи ножа, изтръгна го от ръката му и го метна към отсрещната стена. Той изсвистя по камъка и тупна върху килима със закривено острие. Файър се постара лицето й да не трепне, за да не разбере Гънър колко я е уплашил.

— Ума ли си изгуби! — извика Джентиан.

— Поне имам ум! Ти нямаш какво да губиш — озъби му се Гънър. — Ще споделяш ли още тайни с чудовището на краля? Хайде, казвай й останалото, та да й прекърша врата, като приключиш.

— Глупости! Нищо подобно няма да правиш! — сряза го Джентиан.

— Хайде, говори!

— Няма да продумам, докато не седнеш. Искам да се извиниш и да се държиш прилично.

Гънър изсумтя отвратен и застана пред Файър. Втренчи се в лицето й, а после безсрамно впи очи в гърдите й.

Гънър е нестабилен, каза Файър на Бриган. Хвърли нож по стената и го счупи.

„Можеш ли да измъкнеш още нещо за корабите? Колко са конете?“, попита я Бриган.