Джентиан и Гънър се заковаха на място, объркани, уплашени и сами на витата стълба някъде между петия и шестия етаж. Файър ги успокои и окуражи и се върна мислено в коридора, където се бе състояла кратката, неприятна схватка.
Капитанът й докладва, че са изпълнили задачата си.
Пое си дълбоко дъх и се върна при Джентиан и Гънър на стълбите.
Гънър не бе сговорчив, противеше й се. Ядосваше се, че е изгубил телохранителите си, гневеше се, че е позволил на чудовището да го командва и да го изложи на опасност на това тясно стълбище, Файър облъчи съзнанието му с горещи чувства и намеци, за да замъгли разсъдъка му. Изпрати му и категорично и хладнокръвно послание:
Същевременно, с колосално усилия на волята, Файър проучи коридорите, до които отвеждаше витата стълба. В коридора на осмия етаж имаше гости. Седмият етаж пустееше.
Бриган се намираше на осмия етаж. Умората обаче си казваше думата и съзнанието й действаше по-мудно.
Отговорът му дойде бързо — „не бой се, балконът няма да ме затрудни.“
Гънър се поколеба. Тя го блъсна безцеремонно вътре.
В стаята гневът на Гънър се превърна в учудване, а после, мигновено, в задоволство, Файър обаче нямаше сили да разнищва странната му реакция.
Провери още веднъж коридорите, площадите, Мургда и хората й, за да се увери, че никой не подозира нищо и всичко е нормално. С дълбока въздишка се върна в стаята, където Мила бе коленичила на пода пред нея, стиснала ръката й, а другите й стражи, Гаран и Наш я наблюдаваха притеснено. Изпита облекчение, че излиза от съзнанието си и пак е при тях.
— Добре — кимна им. — Дойде ред за моето пътешествие.
Тръгна по коридора, уловила Наш под ръка, заобиколена от стражи и обект на всеобщо внимание. Двойката изкачи стълбището към третия етаж, както бе направил Джентиан, но сви в обратната посока и спря пред стаите на Файър.
— Лека нощ, милейди — пожела й Наш. — Надявам се главоболието ви да отшуми.
Той вдигна ръката й и целуна пръстите й. Пусна я и се отдалечи с мрачно изражение, Файър го изпрати с искрена привързаност, която не се четеше по лицето й, ала изпълваше сърцето й, защото тази нощ той изигра чудесно ролята — макар и не особено трудна — на изтерзан от любов и ревност монарх.
Файър се усмихна мило на шпионите на Мургда и Джентиан — неколцина й отвърнаха с идиотски усмивки — и влезе в покоите си. Притиснала с пръсти слепоочия, тя насили съзнанието си да претърси земята и небето отвъд прозорците й.
— Няма никого — съобщи на стражите си. — Няма чудовищни птици. Да започваме.
Муса открехна прозореца и сряза мрежата с ножа си. Студен въздух нахлу в стаята, а върху килима тупна шепа размекнат сняг. Файър отдели един миг да помисли за Бриган и войниците му, които щяха да препускат цяла нощ в лапавицата. Муса и Мила спуснаха въжена стълба през прозореца.