Огнена

Лейди Мургда не изпъкваше като Джентиан. И тя водеше „прислужници“, поне двайсет, които създаваха усещане за хора, свикнали да се сражават. Неколцина се навъртаха на площада. Други бяха разпръснати из двореца; навярно следяха хората, които господарката им бе наредила да не изпускат от поглед. Самата Мургда обаче се прибра в стаите си веднага след като пристигна. И сега се криеше там, на етажа под Файър. Не я виждаше, но усещаше властното й присъствие и острия й ум по-силно от двамата й врагове на площада. Макар и по-овладяно, съзнанието на Мургда също се напрягаше бдително, пламнало от подозрение.

Клара, Гаран, Наш, Уелкли и неколцина стражи влязоха в стаята зад балкона на Файър. Тя долови присъствието им и без да се обръща ги поздрави мислено.

— Разбрах кой лакей на Джентиан ме следи — прошепна Клара, — но не различавам шпионите на Мургда. Нейните хора са по-добре обучени.

— Някои са пикийци — вметна Гаран. — Сайри видяла мъже, които й заприличали на пикийци. Чула акцента им.

— Възможно ли е лорд Джентиан да е толкова глупав, та да не следи лейди Мургда? — попиша Клара. — Антуражът му е доста очевиден, но като че ли никой не я наблюдава.

— Не е лесно да се наблюдава лейди Мургда, принцесо — обади се Уелкли. — Тя не си подава носа навън. Лорд Джентиан, от друга страна, три пъти моли за аудиенция с вас, кралю, и аз три пъти го отпращах. Настоява да ви обясни лично какво го е довело тук.

— Ще му дадем възможност да обясни, преди да умре — обеща Гаран.

С една част от съзнанието си Файър слушаше разговора им, с друга следеше как напредва Бриган — в момента се намираше в конюшните — а с трета кръжеше около Джентиан, Гънър и Мургда. Досега само обикаляше около мислите им, търсейки начин да влезе; приближаваше, но не завладяваше умовете им. Нареди на една прислужница от хората на Уелкли да предложи вино на Джентиан и Гънър. И двамата отказаха. Файър въздъхна. Защо трябваше възрастният да страда от лошо храносмилане, а младият да е въздържател? Младият Гънър беше костелив орех, с по-силно съзнание, отколкото й се искаше. Питаше се обаче дали не е време да влезе в съзнанието на Джентиан и да започне да го обработва. Той ставаше все по-неспокоен и на Файър й се стори, че жадува за отказаното вино.

Бриган нахълта в стаята зад нея.

— Братко! — възкликна Гаран. — Този път си на косъм дори по твоите критерии! Готово ли е всичко в Наводнената крепост?

— Горкото момче! Кой те удари по лицето? — попита Клара.

— Няма значение — отвърна лаконично Бриган. — Къде е лейди Файър?

Файър загърби площада, мина през вратата на балкона и влезе в стаята. Изправи се лице в лице с Наш — много красив, много изискано облечен. Той застина, изгледа я мрачно, обърна се и се оттегли в съседната стая. Гаран и Уелкли също я зяпнаха ококорено и Файър си спомни как е наконтена. Дори Клара изглеждаше онемяла.

— Добре — кимна Файър. — Знам. Опомнете се и да се залавяме за работа.

— Готово ли е всичко? — попита Бриган.

Кален и излъчващ студ, той имаше вид на човек, бил се за живота си допреди десет минути и оцелял по чудо. Скулата му беше разранена, челюстта — насинена, а кървава превръзка покриваше кокалчетата на пръстите му. Насочи въпроса си към Файър с нежен поглед, който никак не прилягаше на външния му вид.

— Всичко е готово — увери го тя.

Да извикаме ли лечител, принце?, добави мислено.

Той поклати глава, подсмихна се леко и се втренчи в кокалчетата си.

— А враговете ни? Дойдоха ли неочаквани гости? Някой от мъглявите приятели на Кътър?

— Не, за щастие — отговори Файър.

Боли ли те?, попита безмълвно.

— Добре — намеси се Клара. — Нашият воин пристигна. Да действаме! Бриган, ще се опиташ ли да си придадеш що-годе приличен вид? Знам, на война сме, но нали се преструваме, че празнуваме?

Файър инструктира за трети път прислужницата да предложи вино на Джентиан. Лордът грабна чашата и я пресуши на две глътки.

Файър се вмъкна в съзнанието му. То не беше стабилно място. Джентиан непрекъснато поглеждаше към балкона на Мургда. Направеше ли го, цялата му представителна обвивка се изпълваше с тревога и с особен копнеж.

Файър се запита защо, след като се притеснява толкова, лордът не е изпратил някой от хората си да следи Мургда. Предположенията на Клара бяха правилни, Файър вече познаваше съзнанието на всички от антуража на Джентиан и с лекота следеше къде се намират. Дебнеха пред вратите на различни гости на бала и край охраняваните входове на кралските покои и кабинети. Никой обаче не се навърташе край Мургда.

Мургда, от друга страна, имаше шпиони навсякъде. В този момент двама от тях душеха около Джентиан.

Джентиан взе още една чаша вино и пак погледна към безлюдния балкон на Мургда. Странно чувство придружаваше погледите. Сякаш уплашено дете търси насърчение от възрастен.

Какво насърчение търсеше Джентиан от балкона на противника си?