Огньовете на сатаната

Падането на крепостта „Сен Жан д’Акр“ и начинът, по който това поражение се отразява върху ордена на тамплиерите, са обширно документирани. Крал Филип Хубави прави опит да влезе в ордена, но не бива приет. Съществуват доказателства, че той се е опитвал да настрои Едуард срещу тамплиерите, но срещнал спънки при осъществяването на това свое намерение. През 1307 година, след смъртта на Едуард I, Филип започва прословутата си кампания срещу тамплиерите, като ги обвинява в магьосничество, содомия, както и в това, че се кланяли на отрязана глава. Английската корона е една от малкото институции, които издигат глас в защита на ордена и известно време Едуард II се съпротивлява на настояванията на своя тъст да унищожи ложите на ордена в Англия. Но Филип успява да се наложи — орденът на тамплиерите е унищожен и през 1313 година Жак дьо Моле бива изгорен жив пред катедралата „Нотр Дам“ в Париж. Преди смъртта си Великият магистър заявява, че е невинен и призовава Филип Френски да се изправи до една година „пред Божия съд“. Дьо Моле проклина и френската монархия „до тринайсето коляно“. Проклятието на дьо Моле е чуто: преди да се навърши година от неговата смърт, Филип IV също умира. Тримата му сина умират без наследници; внукът му, кралят на Англия Едуард III, предявява претенции към френския трон й въвлича цяла Западна Европа в Стогодишната война. Луи XVI, „тринайсетото коляно“ на монархията, загива на гилотината — а последният затвор на кралското семейство е Тампл, някогашното седалище на тамплиерите в Париж.

Тамплиерите несъмнено са притежавали Светата плащаница — платното, което според преданието е покривало лицето на Христа. Това дава повод не само за преданията, че са се кланяли на отрязана глава, но и за много мотиви в предмети на изкуството, създадени от тамплиерите, което се доказва и от последните разкопки в Темпълкоум, в графство Дорсет.

Пол Дохърти

14 септември 1994 г.