Огньовете на сатаната

— О, за Бога, не ставай глупав! — изстена Едуард, наведе се и потупа по бузата своя първи маршал. — Ти си добър човек, Джон. Ако ти кажа да се качиш на някой боен кон и да нападнеш луната, сигурно ще го направиш.

Той захвърли нехайно пръстена и печата на рогозките, макар внимателно да си отбеляза къде са се търколили.

— Аз направих Корбет това, което е сега — промърмори сипкаво той. — А каквото съм създал веднъж, мога да създам и втори път.

Но още докато изричаше думите, знаеше, че лъже. Корбет щеше да му липсва — с мрачното изражение и тайнствеността, със сухия си хумор и любовта си към закона. Корбет, неговият господар в сянка и „ангел-хранител“, както го бе нарекъл веднъж кралят.

— Той свърши чудесна работа — призна неохотно дьо Варен. — Вярваш ли на мастър Хюбърт Сийгрейв?

Едуард се усмихна.

— Не, не му вярвам. Истината има много лица, но един богат винар да дойде и да си признае греховете с пълни със старо злато сандъци, молейки краля да му прости за моментното опущение… — Едуард сви рамене и посочи с пръст надолу към двора. — Мозъкът на Корбет може да е от стомана, но сърцето му е от восък. Предполагам, че той има пръст в тази работа. Но както и да е, хазната ми е пълна, а ковчежниците ми танцуват от радост, без да споменаваме отстъпките, които ще ни прави Сийгрейв за всяко буре бира, което достави в кралския двор.

— Ами дьо Краон? — попита графът.

— Сумти и пъшка — отвърна Едуард. — Бил потресен, изумен. Прекалено много протестира, негодникът му с негодник. Ще се върне при моя скъп брат във Франция и ще започна да получавам писма. Дявол да го вземе, и то какви писма! Гневни възражения, яростни опровержения. После Филип ще се свие в паяжината си и ще захване да плете нови заговори. Наумил си е да съсипе тамплиерите и ще го направи, но не и докато аз седя на трона в Уестминстър…

Едуард стана и отиде до масата.

— Легрейв е мъртъв — продължи той. — Дьо Моле ще се върне във Франция, за да приеме уверенията на краля в невинност. Дори ще предложи на френския крал заем. — Едуард седна и започна да прелиства книгите, които Корбет бе заел от библиотеката на архиепископа. — Но този огън…

— Ти си чувал за него и преди, нали, Твое Величество?

— О, да — излъга Едуард и му щракна с пръсти да се приближи. Сетне сложи лакти на масата, опря лице в шепи и каза замислено. — През лятото ще прекося границата с Шотландия. Ще дам на Уолъс и неговите бунтовници такъв урок, че ще ме запомнят. — Той потупа страниците на книгата. — Искам моите служители, които отговарят за боеприпасите, да прочетат това. Щом Корбет го е открил, ще могат и те. Онзи мошеник Клавърли, когото възнамерявам да наградя, може да им помогне. Тогава, добри ми графе, ще занесем този огън на север. Ще подпаля пирена под краката им!

Едуард чу някакъв шум долу на двора, отмести стола си назад и отиде да надникне. За миг сърцето му спря: Корбет си беше отишъл.

Бележка на автора

Събитията, описани в този роман, се основават на факти от историята. Описанията на град Йорк са достоверни, макар че понякога съм променял изписването на имената, например Ботъм Бар вместо Бутам Бар.

Въвеждането на барута в английското военно дело е описано много добре от Хенри У. Хайн в книгата му „Барут и амуниции — произход и развитие“, издадена от „Лонгман’с“ през 1904 година. Той прави научен анализ на историята на барута, споменава в текста „Liber Ignium“, както и тайните в произведението на Бейкън, споменато в настоящата книга. Дори съвременните учени се озадачават от сложните анаграми и шифри, с който Бейкън крие формулата си. Може би добрият отец е съзнавал какви опасности крие откритието му. „Гръцкият огън“ е използван от византийците и дълго време е бил тяхна ревниво пазена тайна. Забележките на Едуард І в края на романа имат фактическо покритие — събитията в „Огньовете на сатаната“ се развиват през 1303 година; според книгата на Хайн, Едуард отново нахлува на Север през 1304 година и използва този „огън“ за първи път при обсадата на замъка Стърлинг. До 1319 година шотландците успяват да си вземат поука и купуват тайната от един фламандски инженер.