Окото господне

Джеймс Ролинс

Окото Господне

Исторически бележки

Научни бележки

Пролог

Първа част

1.

2.

3.

4.

5.

6.

Втора част

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

Трета част

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

Четвърта част

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

Тура

Бележки на автора — истина или измислица

Благодарност

Информация за текста

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

Джеймс Ролинс

Окото Господне

На татко, който ни даде крилете… и ни пусна да летим във висините.

Разграничаването на минало, настояще и бъдеще просто е упорита илюзия.Алберт Айнщайн

Исторически бележки

Що е „истина“? Сложен въпрос, когато става дума за миналото. Уинстън Чърчил твърди, че „историята се пише от победителите“. Ако е прав, на кой исторически документ можем да вярваме? Писмените извори обхващат последните около шест хиляди години и проследяват само няколко човешки крачки на тази планета. И дори тези сведения са пълни с празноти, които превръщат историята в оръфан, прояден от молци килим. Най-важното е, че тъкмо в тези „дупки“ са потънали много от най-големите загадки, които чакат своето преоткриване, включително жизненоважни промени — изключително редки събития, които дават нова насока на цивилизациите.

Такова събитие се случва през 452 г., когато свирепата войска на хунския владетел Атила опустошава цяла Северна Италия. Рим е безпомощен пред тези варварски орди и е напълно логично да падне. Папа Лъв I излиза от града и посреща Атила на брега на езерото Гарда. Двамата разговарят тайно насаме — няма писмени данни какво са обсъждали. След срещата Атила се отказва от сигурна победа, от плячкосването на Вечния град, и незабавно напуска Италия.

Защо? Какво го е накарало да вземе такова решение? Историята не дава отговор на този въпрос.

Прелистете тази страница и ще видите колко малко е оставало да се самоунищожим — изгубен момент от миналото, в който западната цивилизация едва сама не се нанизва на острието на меча, известен като „меча на Бог“.

Научни бележки

Що е „реалност“? Това едновременно е и най-простият, и най-сложният въпрос. През вековете той е измъчвал философи и физици. В „Държавата“ Платон описва истинския свят като бледа сянка върху стена на пещера. Вгледайте се по-внимателно в нещо, което ви изглежда плътно, и ще установите, че то представлява маса от атоми. Разбийте тези атоми и ще откриете мъничко здраво ядро от протони и неутрони, заобиколено от празни обвивки, състоящи се от няколко орбитиращи електрона. Но дори тези елементарни частици могат да бъдат разделени на по-малки: кварк, неутрино, бозон и така нататък. Продължете още по-надълбоко и ще се озовете в странен свят, обитаван само от вибриращи енергийни струни, които може би всъщност са огънят, хвърлящ Платоновите танцуващи сенки.

Също толкова странно ще ви се стори, ако се вгледате навън, в нощното небе, в непонятния безкрай, безграничната празнота, осеяна с милиарди галактики. И дори това е възможно да е само една от многобройните вселени, които постоянно се разширяват и образуват мегавселена. Ами собствената ни вселена? Последната хипотеза е, че всичко, което преживяваме — от най-миниатюрната вибрираща енергийна струна до онази огромна галактика, въртяща се около въртоп от черни дупки, изкривяващи реалността, — може би е само холограма, триизмерна илюзия, или с други думи, че живеем в симулирана реалност.

Възможно ли е това? Нима Платон още навремето е бил прав: че ние сме слепи за истинската реалност, която ни заобикаля, че цялото ни познание се свежда до бледа сянка върху стената на пещера?

Прелистете тази страница (ако е страница) и открийте ужасяващата истина.

Пролог

Лятото на 453 г.

Централна Унгария

Владетелят умираше прекалено бавно на брачното им ложе.

Надвесената над него убийца беше дъщеря на бургундски принц, седма съпруга на този варварски вожд. Бяха ги оженили едва предишната вечер, насила и с интриги. Името й Илдико означаваше на родния й език „яростен воин“. Ала тя не изпитваше ярост, а трепереше от страх до умиращия — кървав тиран, заслужил латинското име Flagellum Dei, Бич Божи. За него твърдяха, че носел меча на скитския бог на войната.

Дори самото му име, Атила, отваряше градските порти и прекратяваше обсадите, толкова много се бояха от него. Ала сега, гол и умиращ, той не изглеждаше по-ужасен от всеки друг човек. Беше малко по-висок от Илдико, макар че имаше яките мускули и тежките кости на своя номадски народ. Раздалечените му дълбоко хлътнали очи й приличаха на свински, особено когато ги впиваше в нея, докато я обладаваше през нощта — кръвясали от многото погълнати на сватбата им чаши вино.