Окото господне

После кореецът вдигна крак и отдолу се показа опакото на монетата.

„Тура“.

На лицето на Пак се изписа невероятно разочарование. Изведнъж я обзе увереност, че ако се е паднало ези, е щял да я убие.

— Все пак останах жива — каза Рейчъл.

— Да де, знам, защото след около минута в криптата влезе и ти. — Вигор отново я поведе към вратата.

— Но се чудя защо и двамата сме имали такива лоши предчувствия за другия. Тъй де, предполагам, че бих могъл да се разболея от рак. Ако някоя клетка в тялото ми натисне ключа в грешната посока — нагоре вместо надолу, — тялото ми спокойно може да бъде разядено от тумори.

— Ези или тура — промълви племенницата му.

Той й се усмихна.

— Толкова много неща в живота и смъртта са случайни.

— Звучи доста обезсърчаващо.

— Не и ако вярваш в онзи, който подхвърля монетата.

Рейчъл го погледна и завъртя очи към тавана.

Вигор продължи да развива тезата си:

— Има хиляди посоки към бъдещето, безброй разклонения на пътя, който води напред. Кой знае, ако един път се затвори, в друга вселена може би се отваря нов… и душата ти, съзнанието ти се прехвърля там, за да продължи пътуването, винаги откривайки верния път.

Рейчъл обаче се замисли за пътищата, останали в миналото, за възможностите, които завинаги бяха пропуснати. Обзе я тъга, сякаш е изгубила скъпи приятели.

— Виждаш ли, винаги има път напред — привлече вниманието й Вигор.

— За къде? — попита тя.

Вуйчо й отвори вратата и яркото слънце на новия ден я заслепи.

— За навсякъде.

Бележки на автора — истина или измислица

Време е да отделим зърното от плявата. Както и в предишните си романи, реших да се опитам да разделя книгата на черно и бяло. Макар че, честно казано, тук има много сиви зони, които толкова незабележимо размиват границата между факт и художествена измислица, между действителност и предположения, че спокойно можете да заложите и на двете страни на уравнението. Затова хайде да тръгнем по тази граница и да видим къде ще ни отведе.

Първо, историята вече е доста оръфан килим от истини, но какво все пак знаем сравнително сигурно?

Атила. През 452 г. Атила се готви да плячкоса Рим, но папа Лъв Велики излиза с малката си свита, среща се с хунския вожд и някак си успява да го разубеди. Как? Едно от предположенията е, че войската на Атила вече се сблъсква с епидемии и заплахи на други фронтове, затова той решава да се измъкне с чест, вдига лагера си и заминава. Според друго светият отец използва суеверието на Атила и подклажда страха му от Проклятието на Аларих, както е описано в тази книга. Има и трета версия: че папата всъщност дава на Атила достатъчно злато и скъпоценности, за да се откупи.

По каквато и причина да се отказва от намеренията си, Атила ще умре на следващата година, тъкмо когато се готви да се върне в Италия и да нападне Рим. Той наистина умира от кръвотечение от носа и наистина в брачната си нощ, след като се жени за млада принцеса на име Илдико. Според някои теории той е отровен от булката, други смятат, че просто е умрял от хроничен алкохолизъм, усложнен от пируването след сватбата. Всъщност никой не знае какво се е случило с Илдико, след като я заварват до леглото на мъртвия владетел.

Що се отнася до неговия гроб, твърди се, че е погребан в три ковчега — от желязо, сребро и злато, заедно с по-голямата част от огромното му богатство. Хората, които го погребват, са избити. Повечето изследователи смятат, че е отклонена река (най-вероятно Тиса в Унгария), гробницата му е скрита в тинята и реката е върната в предишното си корито. Което отново ни връща към Тиса за…

Процесите срещу магьосници в Унгария. Историята за Босорканисигет, „вещерския остров“, е вярна. Островът се намира край град Сегед, където през юли 1728 г. са изгорени дванайсет магьосници. В разгара на тази истерия същата участ сполетява над 400 души. Смята се, че основна причина за паниката е суша — и плъзналите в резултат от нея глад и епидемии, — но както е описано в романа, за смъртта на някои от осъдените има политически или лични мотиви. Няма нищо по-подходящо от лова на вещици, за да се отървеш от противника си.

Чингис хан. Повечето подробности за монголския владетел в тази книга са верни. Истинското му име е Темуджин и официалната титла на клана му наистина е Борджигин, „господар на Синия вълк“. Днес това име е сред най-разпространените в Монголия, както и Темуджин.

Що се отнася до генетичния аспект, колкото и да е удивително, също е вярно, че един от всеки двеста мъже на света е генетично свързан с Чингис хан (и в Монголия този процент е едно на десет) въз основа на двайсет и пет уникални маркера, съставляващи хаплогрупата С-М217. Явно многото жени и завладяването на чужди страни също си казват думата — поне генетично.