Окованият нарцис

Натаниел не се почуди, просто пристъпи от зад мен и показа гърба си на двамата мъже. Бодигардът бързо подсвирна. Очите на Мика се разшириха и той погледна над рамото на Натаниел към мен.

- Ти ли го направи?

Кимнах.

- Не е. - каза Елизабет.

Калеб се бе поизправил колкото можеше на колене и душеше корема ми, лицето му бе насочено към други места, но бе внимателен да не ги докосне. Не мисля, че би подушил слабините ми през Мика. Елизабет бе права за едно нещо. Леопардите не се бояха толкова от мен, колкото от Мика.

- Тя мирише и на кръв. - каза Калеб.

- Махни се от мен.

Той се усмихна, но запълзя настрани.

- Да не казваш, че тя има подобна рана като неговите на гърба му? - попита Елизабет. Калеб кимна, докато изпълзяваше.

- Тогава тя лъже. Който е направил неговия гръб е направил и нея?

Въздъхнах.

- Наистина ли трябва да го доказвам?

- Бих приел думата ти, - каза Мика, - но изглежда парда ти, не.

- Просто от толкова отдавна искаме да вземеш някой от нас - каза Чери. - И сега.. Мисля, че бихме повярвали на секс, но не и на това. Просто не изглежда като твоя работа и Елизабет е права за едно нещо. Натаниел е твой любимец и ти би го пазила. Страхотно, никой не ми вярва.

- Добре, просто страхотно. - казах.

Започнах да свалям кобура на раменете и го оставих да се плъзне по гърба ми. Да издърпам блузата от дънките си не бе проблемът, дори да го сваля и оставя до тениската на Натаниел върху колата не бе проблемът. Носех много красив черен сутиен. Бе създаден да се гледа. Жан-Клод имаше много лошо влияние върху гардероба ми. Проблемът бе да сваля сутиена. Наистина не исках да го правя.

Разкопчах гърба, но задържах предната на място.

- Какво ще стане след като видиш ухапването?

- Ако ми покажеш ухапване на гърдите си, което няма следи от зъби по себе си, ще повярвам, че е бил Натаниел. - каза Мика.

Всички се насъбраха наблизо. Никога не съм обичала да съм центъра на вниманието, не и за такова нещо.

- Дайте ми малко пространство за дишане, момчета.

Те се отдръпнаха крачка назад и си помислих, майната му. Всички тук, с изключение на Елизабет и може би новия бодигард са ме виждали гола. Ох, мамка му. Оставих сутиена да се изплъзне и го оставих на капака при блузата си. Определено не направих контакт с очите.

В полезрението ми се появи ръка и я сграбчих за китката. Бе Калеб.

- Натаниел може да ухапе, а аз не мога дори да докосна.

- Не, не можеш. - казах.

Мика не се приближи повече.

- Защо го маркира?

Срещнах очите му, очаквах да видя обвинение или презрение, или нещо друго негативно. Но лицето му бе много спокойно.

- Имах нужда да забия зъбите си в нещо. Имах нужда.. - хванах се за главата и погледнах настрани. - Не бе секс, който исках. Исках да се храня.

- Не - Елизабет се приближи към тълпата. - Не, не можеш да ставаш истинска Нимир-Ра, не и истинска.

Имаше нещо близко до паника в лицето й. Можех да подуша страха й. Тя се приближи достатъчно близо, че телата ни почти да се докоснат и можех да чуя сърцебиенето й.

- Страхувай се, Елизабет, много се страхувай. - казах.

Тя наполовина се бе обърнаха и Мика каза нещо в същото време, което само бе извинение да не видя юмрукът й да идва. Тя ме блъсна назад отстрани на джипа, изпълвайки устата ми с кръв и карайки коленете ми да омекнат. Само това, че Чери ме хвана за талията ме предпази да остана права. Светът ми се разми в черно и бяло за секунда. Когато зрението ми се изчисти Елизабет бе държана от Мика и Ноа, бодигардът.

Изправих се и отстъпих от Чери. Продължаваше да държи ръката ми и я оставих за секунда, докато и последното от замъглението изчезна. Допрях ръка до устата си и тя бе кървава.

Мърл се придвижи да хване ръцете на Елизабет и Мика застана пред мен.

- Добре ли си?

- Ще бъда добре.

Той докосна голата ми ръка. Бе най-лекото докосване на пръстите, но ме накара да изтръпна. Зърната ми се втвърдиха и нямах нищо, с което да прикрия внезапната реакция.

Погледнах го и дори не трябваше да го гледам, дори сантиметър.

- Не те познавам, защо...

Ръцете му се плъзнаха по гърба ми, притискайки телата ми заедно и изведнъж не можех да си поема въздух.

- Аз съм твоя Нимир-Радж, Анита. Няма нищо срамно в това.

- Казваш Нимир-Радж както други хора казват съпруг.

Прокара едната си ръка през косата ми, докато не си стигна при черепа ми, другата ръка бе на гърба ми.

- Душите ни резонират като звука на две перфектни камбани. - прошепна той, докато устата му бе над моята. Коментарът бе толкова романтичен, че бе глупав и трябваше да се изсмея, но не го направих.

Целуна ме, докосване на устните ме, после езикът му се плъзна в устата ми. Знаех, когато вкуси кръвта ми, защото ръцете му се стегнаха около тялото ми и тялото ме реагира срещу мен. Той бе твърде голям, за да не го почувствам как се втвърди между

телата ми.

Плъзнах ръцете си над ръцете му, блузата му и не бе достатъчно. Исках да докосна голата му кога до своята, да изпия всеки инч от него във всеки свой.